На тазгодишните Зимни олимпийски игри в Италия един от най-обсъжданите скандали започна не с допинг или техника, а с връх на пръст. Спорен момент – дали състезател е докоснал движещ се камък два пъти – предизвика протести, ругатни и ожесточен дебат за спортсменството в спорт, който традиционно се гордее с доверие и саморегулация.
Но ако един двоен допир може да разклати кърлинга, какво се случва, когато спорът вече не е за човешка грешка, а за алгоритъм?
Браузърът на леда – възходът на ИИ и роботите в кърлинга
Този въпрос все по-осезаемо витае над кърлинга с навлизането на машинно обучение, аналитични модели и ИИ-задвижвани роботи, които могат да хвърлят камъни, да „четат“ леда и да изчисляват стратегия с математическа точност.
Някои от тези системи, като робота Curly, вече са побеждавали елитни състезатели в директни двубои. Други са създадени да възпроизвеждат човешката биомеханика или да изстрелват камъни с напълно повторяема скорост и ротация. Резултатът е радикална трансформация на начина, по който се анализират техниката и тактиката – с ниво на детайл, недостижимо за треньор с хронометър.
„Иновациите са наистина огромни“, казва Глен Поли – бивш компютърен учен и днес консултант по анализи в кърлинга. Според него националните федерации, подкрепяни от държави и спортни организации, търсят всяка възможна маргинална печалба преди всеки олимпийски цикъл.
Кърлингът – новият „Deep Blue“ момент
Паралелът е неизбежен. Преди три десетилетия Гари Каспаров седна срещу IBM Deep Blue и светът разбра, че дори най-интелектуалните игри не са имунизирани срещу машините. Кърлингът, често наричан „шах на лед“, днес преживява собствена версия на това сътресение.
„Голям дебат е!“, казва Емили Захариас – бивша елитна състезателка от Манитоба и световна шампионка за младежи с Канада.
„Духът на кърлинга“ срещу алгоритмите
Спортът вече е минавал през подобни кризи. Преди десетилетие скандалът „Broomgate“ около материали за метене доведе до обвинения в „технологичен допинг“. Световната кърлинг федерация реагира с рестрикции, но ИИ е различен противник – не инструмент, а двигател за решения.
Това поражда тревоги, че авторитетът може да се измести от състезателя в „къщата“ към модел, работещ в облака. Критиците се опасяват от ерозия на т.нар. „Дух на кърлинга“ – неписания кодекс за честност, уважение и самоконтрол.
„ИИ не го е грижа“, казва Джейсън Милър от Канадската лаборатория по етика на роботиката и ИИ към University of Ottawa. „Няма ‘дух’ в алгоритъма.“
Роботи, които хвърлят като хора – и по-добре
Роботът Curly се появява през 2018 г., когато инженери от Korea University го представят преди Параолимпийските игри в Пьонгчанг. Системата комбинира физичен симулатор и дълбоко подсилващо обучение, като се учи от собствените си грешки.
Резултатът: след загуба в първия мач, роботът печели следващите три срещу водещи корейски състезатели – постижение, описано в списание Science Robotics като „човешко ниво на представяне“.
По-късно, на Олимпийските игри в Пекин през 2022 г., е показан още по-сложен шесткрак (hexapod) робот, способен да застава на „hack“, да се плъзга и да освобождава камъка с контролирана ротация. С LiDAR и камери той изчислява сблъсъци и траектории в реално време.
Едно нещо все още липсва – метенето
Въпреки напредъка, роботите имат сериозно ограничение: не могат да метат. Няма машини, които динамично да променят пътя на камъка след пускането му.
„Това изключва огромна част от човешкия принос“, отбелязва Стивън Пасмор от University of Manitoba. Именно затова, поне засега, хората запазват решаваща роля.
Технологии за тренировка, не за замяна
На практика повечето иновации се използват за обучение. Механични пускови устройства изстрелват камъни със стандартизирани параметри, позволявайки прецизни експерименти. В Япония държавната програма Кърлинг на бъдещето разработва роботи, „умни камъни“ и ИИ стратегии с цел повишаване на националната конкурентоспособност.
В Канада пък параолимпийският отбор по кърлинг използва VR система, която пресъздава олимпийската зала в Кортина д’Ампецо, позволявайки тактическа подготовка без физическо присъствие на леда.
Ще промени ли ИИ самата същност на кърлинга?
Засега камъните все още се пускат от човешки ръце – ръце, способни на инстинкт, гений и понякога грешка. Но алгоритмите вече са близо до „бутона“.
Както казва спортният инженер Шон Мо от University of Saskatchewan: „Вероятно е само въпрос на време.“
Големият въпрос остава не дали технологията ще навлезе още по-дълбоко, а как спортът ще запази баланса между иновация и дух – между машинната точност и човешкото усещане за лед.
