Лидерите на големите технологични компании от години твърдят, че въпреки огромното енергийно потребление, изкуственият интелект в крайна сметка ще стане толкова мощен, че ще помогне за решаването на климатичната криза. Нов аналитичен доклад обаче поставя тези уверения под сериозно съмнение, като ги определя в по-голямата им част като greenwashing – екологично звучащи твърдения без реално съдържание и доказателства.

Сред най-често цитираните примери е позицията на бившия ръководител на Google Ерик Шмид, който още през 2024 г. заяви, че обществото не бива да се тревожи от апетита на ИИ към електроенергия, защото именно ИИ вероятно ще бъде ключът към овладяването на климатичната криза.

Подобна увереност изразява и съоснователят на Microsoft Бил Гейтс, според когото ИИ ще открие нови начини за намаляване на енергийното потребление и ще ускори прехода към устойчиви енергийни източници.

„ИИ за климата“ – убедителен разказ, но слаба основа

По време на India AI Impact Summit главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Олтман също омаловажи част от най-разпространените твърдения за екологичния отпечатък на ИИ, като иронично отбеляза, че „хората също използват много енергия“.

Новият доклад на енергийния анализатор Кетан Джоши обаче стига до различни изводи. След анализ на 154 твърдения за предполагаеми климатични ползи от ИИ, публикувани от големи технологични компании, International Energy Agency и климатични изследователи, проучването формулира две ключови заключения.

Стар ИИ срещу генеративен ИИ – подмяна на аргумента

Първо, Джоши установява, че по-голямата част от „положителните примери“ се отнасят до т.нар. традиционен ИИ – по-стари, по-леки и значително по-ефективни технологии като прогнозни модели и компютърно зрение. Именно те често се използват за оптимизация в енергетиката, транспорта и индустрията.

Проблемът е, че основният ръст на екологичните щети идва от масовото внедряване на потребителски генеративен ИИ – системи, които чатят, генерират изображения, видео и музика. Тези инструменти са далеч по-енергоемки.

Според Джоши липсват проверими примери, при които генеративни системи като ChatGPT, Gemini или Copilot да са довели до реално и измеримо намаляване на въглеродните емисии.

Липса на научна подкрепа

Второто заключение е още по-тревожно. От разгледаните 154 твърдения:

• само 26% се позовават на публикувани академични изследвания

• 36% не съдържат никакви източници

• 29% разчитат основно на корпоративни публикации

• останалите цитират медийни материали, неправителствени организации, институции или непубликувани разработки

„Наративът за мащабно глобално намаляване на емисиите, което да ‘компенсира’ вредите от генеративния ИИ, не се подкрепя от резултатите на този анализ“, пише Джоши. Той напомня и още един неудобен факт – настоящият ИИ бум в голяма степен се захранва от изкопаеми горива.

Климатът като маркетингов аргумент

Докладът поставя под съмнение не просто отделни публични изказвания, а цялостната стратегия на технологичния сектор да представя ИИ като бъдещо климатично решение, докато в настоящето той увеличава натиска върху електроенергийните системи, водните ресурси и климатичните цели.

Вместо универсално решение, анализът очертава ИИ като още един фактор, който изисква строг контрол, реалистични оценки и прозрачност, а не обещания за бъдещи ползи без солидна научна основа.