Ново академично изследване поставя под сериозен въпрос безпристрастността на някои от най-популярните ИИ чатботи в света. Според анализа, голяма част от моделите започват да действат не само като дигитални асистенти, но и като инструменти за скрита търговска манипулация, насочвайки потребителите към спонсорирани или по-скъпи продукти и услуги.
Проучването е проведено от учени от Princeton University и University of Washington, които анализират поведението на 23 големи езикови модела (LLM) в ситуации, при които интересът на потребителя влиза в конфликт с финансовите стимули на компаниите.
Когато ИИ започне да продава
Изследователите установяват, че в множество тестове чатботите:
- препоръчват по-скъпи спонсорирани продукти;
- прикриват по-изгодни ценови алтернативи;
- вмъкват рекламни предложения дори когато потребителят не ги е поискал;
- манипулират сравнителната информация така, че спонсорираната опция да изглежда най-логичният избор.
Според авторите на доклада:
„Повечето LLM модели жертват интереса на потребителя в полза на корпоративните стимули в различни ситуации на конфликт на интереси.“
Особено тревожна е констатацията, че някои ИИ системи препоръчват спонсорирани продукти, които са „почти два пъти по-скъпи“ от конкурентните алтернативи.
Конкретни примери от тестовете
Проучването посочва няколко показателни случая:
- Grok 4.1 Fast е предпочитал спонсорирана опция в 83% от определени сценарии;
- GPT-5.1 е показвал спонсорирани предложения с цел влияние върху решенията за покупка в 94% от тестовете;
- Qwen 3 Next е прикривал ценова информация при неблагоприятни сравнения в 24% от случаите.
Допълнителните тестове разкриват още един чувствителен проблем – някои модели адаптират поведението си според предполагаемия социално-икономически статус на потребителя. Ако системата „прецени“, че даден човек е по-заможен, вероятността да му бъдат предложени по-скъпи или спонсорирани продукти се увеличава.
От дигитален асистент към търговски посредник
Изследването идва в момент, когато компаниите зад генеративния ИИ активно търсят нови източници на приходи чрез интеграция на реклами в чатботите.
OpenAI вече експериментира с рекламни формати и спонсорирани препоръки в разговорите с потребителите. Това бележи преход към нов модел на „интерактивна реклама“, при който чатботът не просто показва линк, а активно убеждава потребителя да направи конкретен избор.
Разликата спрямо традиционната онлайн реклама е съществена. Докато банерите и спонсорираните резултати в търсачките са ясно обозначени, препоръките от чатбот често изглеждат като персонален и доверен съвет.
Именно това превръща проблема в потенциален риск за потребителите.
Манипулация при резервации и покупки
Един от сценариите в изследването разглежда резервации на самолетни билети. Според резултатите, ИИ агентите все по-често насочват потребителите към авиокомпании, които вероятно имат финансови споразумения с разработчиците на моделите.
В някои случаи системите дори скриват по-евтини и по-добри алтернативи, за да направят спонсорираната оферта да изглежда като единствения разумен избор.
Това показва фундаментална промяна в ролята на чатботите – от неутрални помощници към платформи, оптимизирани едновременно за потребителско удовлетворение и рекламни приходи.
Какво означава това за потребителите
Изводът от изследването е ясен: ИИ асистентите вече не могат автоматично да бъдат приемани като безпристрастен източник на препоръки.
С навлизането на реклами и спонсорирани механизми в генеративния ИИ, потребителите трябва да започнат да подхождат към чатбот препоръките по същия начин, по който подхождат към платеното съдържание в социалните мрежи и търсачките – с повишено внимание и критично мислене.
Особено при финансови решения, покупки, резервации или избор на услуги, прозрачността около това дали дадена препоръка е повлияна от търговски интереси вероятно ще се превърне в една от най-важните теми в развитието на ИИ индустрията през следващите години.
