В епохата на дигитализацията компаниите инвестират все повече в защита срещу външни кибератаки – фишинг кампании, рансъмуер или зловреден софтуер. Но един от най-сериозните рискове често остава подценен – заплахите, идващи отвътре. Инсайдерските инциденти – действия на служители, партньори или доставчици, които компрометират сигурността на организацията – са сред най-трудните за откриване и предотвратяване.

Какво представляват вътрешните заплахи

Инсайдерска заплаха е всеки случай, при който човек с легитимен достъп до корпоративни системи или данни злоупотребява с него – умишлено или неволно. Това може да включва изтичане на конфиденциална информация, саботаж, злоупотреба с акаунти или дори небрежно поведение, което отваря врати за външни атаки.

Обикновено вътрешните заплахи се делят на три основни категории:

• Злонамерени инсайдери – служители или партньори, които съзнателно крадат информация или подриват системи с лична или финансовa мотивация.

• Невнимателни инсайдери – потребители, които неволно споделят чувствителни данни, кликат на фишинг линкове или използват несигурни устройства.

• Компрометирани акаунти – когато киберпрестъпници придобият достъп до профил на служител чрез фишинг или малуер и използват този достъп за атаки.

Реални случаи от корпоративния свят

През последните години редица известни компании станаха жертви на вътрешни заплахи.

• Tesla – инженер беше обвинен в кражба на поверителен код и алгоритми, свързани с производствените системи.

• Yahoo – бивш служител получи достъп до хиляди имейл акаунти след напускането си.

• Microsoft и Google също са докладвали инциденти, при които вътрешни лица са изнасяли чувствителни разработки и кодове към конкуренти.

Тези примери подчертават, че дори технологични гиганти не са застраховани от човешкия фактор.

Защо е толкова трудно да се открият инсайдерските заплахи

Инсайдерите имат привилегирован достъп до мрежи и данни, което прави техните действия легитимни на пръв поглед. Стандартните системи за откриване на аномалии трудно различават между нормална работа и потенциална злоупотреба.

Сложността на проблема се увеличава с хибридната работа и използването на облачни услуги, които дават достъп до корпоративна информация отвсякъде. Това създава нови рискове, особено когато служителите използват лични устройства или неконтролирани платформи за споделяне на данни.

Технологични решения и най-добри практики

Една от съвременните тенденции в управлението на вътрешните рискове е използването на специализирани платформи за откриване и предотвратяване на инсайдерски заплахи.
Има решения, които комбинират наблюдение на дейността на потребителите, анализ на поведенчески модели и автоматизирани реакции при засичане на аномалии. Подобен подход позволява на организациите не само да откриват съмнителни действия, но и да реагират навреме преди да настъпи реално изтичане на данни.

Освен технологичните мерки, компаниите трябва да изградят култура на киберсъзнание – чрез обучения, ясни политики за достъп и стриктен контрол на напусканията и промяната на роли.

Инсайдерските заплахи са тихият враг на съвременната киберсигурност. Те се крият зад легитимни акаунти, познават вътрешната структура на организацията и често действат незабелязано. За да бъдат ефективни в защитата си, компаниите трябва да комбинират модерни технологии за наблюдение и анализ с ясна стратегия за управление на човешкия фактор. Само така може да се изгради реална киберустойчивост в един все по-комплексен дигитален свят.

Утре ще продължим темата с практическите подходи за откриване и управление на вътрешните рискове.