Скандалите около изтекли видеозаписи от козметични салони и гинекологични кабинети през последните седмици извадиха на повърхността един дълго неглижиран проблем – масовото и безконтролно използване на интернет свързани камери за видеонаблюдение. Случаите предизвикаха сериозно обществено възмущение и повдигнаха въпроси за границите между сигурността, удобството и правото на личен живот.

По темата в предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио ФОКУС водещата Цоня Събчева разговаря с инж. Янко Спасов, основател на фондация „Киберсигурност за всеки“.

„Как можем да разберем, че една камера ни шпионира?“

Още в началото на разговора Цоня Събчева поставя един от най-неудобните, но и най-важни въпроси:

„Как можем да се ориентираме, че дадена камера, поставена в помещение, на практика ни шпионира и изнася изображението ни в интернет или в социалните мрежи?“

Отговорът на инж. Спасов е категоричен и тревожен:

„Не можете. Не можете да се ориентирате.“

Той подчертава, че съвременните камери за видеонаблюдение не приличат на телевизионните камери с мигащ светодиод, който показва, че в момента излъчват. В повечето случаи човек няма визуален или технически индикатор, че е наблюдаван или че изображението се предава онлайн.

Камери има навсякъде, но правилата често се пренебрегват

В разговора се прави ясно разграничение между обществените пространства и чувствителните зони. Инж. Спасов напомня, че когато влизаме в магазин или друг обществен обект, обикновено има обозначение, че мястото е под видеонаблюдение.

Проблемът възниква, когато камери се поставят в козметични салони, лекарски кабинети или други места, където хората имат обосновано очакване за поверителност.

„Аз вкъщи също имам камери за охрана – в коридора, на стълбището. Но не съм си сложил камера, която да гледа спалнята“, дава ясен пример експертът.

Според него отговорността винаги е на този, който поставя камерата – къде е насочена и какво реално заснема.

64 000 камери със свободен достъп – мит или симптом?

Водещата Цоня Събчева обръща внимание на широко цитираната информация, че в България има около 64 000 камери със свободен достъп в интернет, откриваеми чрез специализирани платформи.

„Това не е ли изключително притеснително число?“, пита тя.

Инж. Спасов е внимателен с конкретната цифра, но не и с оценката на проблема:

„Дали са 64 000, по-малко или повече – няма значение. И малко да са, пак е проблем.“

Той поставя темата в глобален контекст, като припомня, че в световен мащаб вече има милиарди устройства, свързани с интернет, и този брой непрекъснато расте.

„Камерата беше хакната“ – достатъчно ли е това обяснение?

Един от най-често използваните аргументи от собственици на обекти е, че камерите са били хакнати. Цоня Събчева директно задава въпроса:

„Може ли хакването да бъде оправдание?“

Отговорът на експерта е ясен:

„В никакъв случай.“

Инж. Спасов обяснява, че ако човек е поставил камера на неподходящо място, отговорността остава негова, независимо дали устройството е било компрометирано отвън.

„Ако аз си сложа камера в спалнята и някой ми я хакне – вината пак е моя“, казва той.

Истинската причина: настройки „по подразбиране“

По време на разговора става ясно, че в огромен брой случаи не става дума за сложни хакерски атаки, а за елементарна липса на елементарни мерки.

Много камери се използват със заводските си потребителски имена и пароли, които:

• са еднакви за цели серии устройства,

• лесно се намират в интернет,

• често никога не са сменяни.

„Не се изисква четвърти клас, а може би и трети“, казва с ирония инж. Спасов, за да опише колко лесен може да бъде достъпът до такива камери.

Камерите като вход към цялата мрежа

Цоня Събчева повдига и друг ключов въпрос:

„Може ли чрез камери да се стигне до цялата мрежа – до информацията на един човек, семейство или компания?“

Отговорът е внимателен, но ясен:

„Да, възможно е.“

Камерите са част от т.нар. повърхност на атака – всяко устройство, свързано към мрежата, може да се превърне във входна точка. Телефони, телевизори, рутери, смарт уреди – всички те увеличават риска, ако не са правилно защитени.

Интернет банкиране и лични данни – колко далеч може да стигне атаката?

В разговора се обсъжда и дали подобно проникване може да доведе до компрометиране на интернет банкирането. Инж. Спасов уточнява, че банковите системи имат сериозни защити, но подчертава основния принцип:

„Проникне ли някой във вашата мрежа и я овладее – вече всичко е възможно.“

Киберхигиената като лична отговорност

В края на интервюто експертът прави силна аналогия между здравето и киберсигурността:

„Както миенето на ръцете пази от болести, така и няколко прости навика могат да ни предпазят в киберсвета.“

Той напомня, че живеем в свят, който е постоянно свързан с интернет, и че всяко устройство може да бъде както удобство, така и риск.

Да мислим, преди да свързваме

Интервюто завършва с прост, но силен призив:

„Замислете се, преди да свържете каквото и да е устройство към интернет.“

Скандалите с камерите показват, че проблемът не е в технологиите, а в начина, по който ги използваме – без ясни правила, без базова киберхигиена и без осъзнаване на последствията.

Цялото интервю можете да чуете ТУК.