Инж. Янко Спасов: Технологиите, образованието и родителският контрол са ключови за безопасността на децата в интернет

Законодателните ограничения за достъпа на деца до социалните мрежи са реакция на реален проблем, но сами по себе си няма да бъдат достатъчни за справяне с опасностите в интернет. Основното предизвикателство остава липсата на надежден механизъм за удостоверяване на възрастта на потребителите, както и необходимостта от по-добра дигитална грамотност сред деца, родители и общество.

Това заяви в предаването „България, Европа и светът на фокус“ по Радио ФОКУС основателят на фондация „Киберсигурност за всеки“ инж. Янко Спасов. Повод за разговора бе внесеният от ГЕРБ законопроект за забрана на социалните мрежи за лица под 16-годишна възраст.

Предложението предвижда създаването на дигитален портфейл, чрез който да се удостоверява възрастта на потребителите. Мярката ще обхване и вече съществуващи профили, като акаунтите на деца под 16 години, които не могат да докажат възрастта си, ще бъдат закривани. Законопроектът предвижда и сериозни санкции при нарушения.

Проблемът е реален, но решението остава неясно

Според инж. Янко Спасов темата за ограничаването на достъпа на деца до социалните мрежи не е само български въпрос. Подобни инициативи се обсъждат в редица европейски държави, както и в Австралия, но към момента няма универсален и доказано работещ механизъм за ефективното им прилагане.

„Законът сам по себе си няма да реши никакви проблеми с онлайн опасностите. На практика никъде няма работещ механизъм, чрез който подобни ограничения да бъдат прилагани ефективно“, коментира експертът.

Като пример той посочи Австралия, където вече са предприети мерки и са закрити десетки хиляди профили. Според него обаче това не е довело до реално намаляване на рисковете за децата.

Причината е проста – когато даден акаунт бъде премахнат, потребителят може да създаде нов. Самите социални платформи са изградени така, че да привличат и задържат хората, което прави пълното ограничаване на достъпа изключително трудно.

Най-голямото предизвикателство е проверката на възрастта

Основният технологичен проблем според Спасов е липсата на сигурен метод за доказване на възрастта онлайн.

В момента повечето платформи разчитат на декларативен принцип – потребителят сам посочва своята възраст. Този подход лесно се заобикаля, тъй като дете може просто да въведе невярна дата на раждане.

Друг вариант е използването на технологии като лицево разпознаване и анализ чрез изкуствен интелект, но според експерта и този подход не е достатъчно надежден.

„Механизмите за определяне на възрастта все още ги няма или поне не са достатъчно надеждни. Ако проверяваме възрастта на децата, трябва да проверяваме и тази на възрастните, а това веднага поражда въпроси за личните данни, контрола и евентуалната цензура“, посочи Спасов.

Дигиталната идентичност може да бъде част от решението

Като възможен подход експертът посочи проекта на Европейския съюз за европейска цифрова идентичност. Идеята е потребителят да може да доказва определени характеристики – например възраст – без да предоставя пълни лични данни като ЕГН или копие на лична карта.

Подобен механизъм би позволил да се потвърди само необходимата информация, без да се разкрива цялата самоличност на гражданина.

Според Спасов обаче тази система все още е в процес на разработване и предстои да се докаже дали ще може да бъде приложена ефективно.

Освен технологичния въпрос остава и ролята на родителите. При деца под определена възраст те ще трябва да участват в процеса на удостоверяване, което поставя въпроса дали всички семейства ще приемат използването на подобни механизми.

Социалните мрежи вече са навсякъде

Според експерта ограничаването само на традиционните социални мрежи няма да премахне риска, защото социалните функции вече са част от много други дигитални услуги.

Съвременните онлайн игри например включват чатове, виртуални общности и комуникация между потребители. Това означава, че дори при ограничаване на достъпа до определена платформа, децата могат да преминат към други среди със сходни рискове.

„Дори да извадим децата от някоя социална мрежа, те ще преминат в друга. Трябва да пазим не само децата, които се представят за по-големи, а и възрастните, които се представят за деца“, коментира Спасов.

Според него дългосрочното решение трябва да бъде комбинация от правила, технологии и образование.

„Трябва да обучим децата, родителите, учителите и цялото общество как безопасно да използват социалните мрежи. Няма да стане само със законодателни мерки“, заяви той.

НИС-2 поставя по-високи изисквания към бизнеса и институциите

В разговора бе засегната и темата за новия Закон за киберсигурността, чрез който България въвежда европейската директива НИС-2.

Според инж. Янко Спасов това не е изцяло нов закон, а развитие на вече съществуващата нормативна рамка. Основната промяна е, че новата директива вече не поставя само минимални изисквания, а значително по-високи стандарти за защита.

Проблемът е, че много организации в България все още не са изпълнили дори базовите изисквания от предходната рамка.

„Новата директива вече не говори за минимални, а за високи изисквания към киберсигурността. Проблемът е, че много организации така и не изпълниха дори минималните изисквания от предишната директива“, посочи експертът.

Сред предизвикателствата остават липсата на достатъчно ясни подзаконови правила, определянето на компетентните органи по сектори и практическото прилагане на новите изисквания.

Според Спасов много компании в момента се ориентират не толкова заради националното законодателство, а заради изискванията на международни партньори, които очакват доказано съответствие с НИС-2.

Киберсигурността, както и защитата на децата онлайн, според експерта не могат да бъдат постигнати само чрез забрани. Необходим е цялостен подход, който съчетава технологии, ясни правила и подготовка на хората за безопасно използване на дигиталната среда.