Индустриалните предприятия трябва да преосмислят подхода си към защитата на системите за индустриално управление, като интегрират функционалната безопасност и киберсигурността на оперативните технологии (OT) в единен процес. Това е основният извод в анализ на Рафаел Барето Хихон, управляващ директор на OT-Knight, публикуван от ISASecure. Според него двете дисциплини не могат да бъдат ефективни, ако се управляват като независими направления, тъй като защитават едни и същи индустриални процеси и са изложени на взаимосвързани рискове.
Системите за безопасност могат да се превърнат в цел на киберфизически атаки, които застрашават не само наличността и целостта на оборудването, но и безопасността на персонала и производствените съоръжения. Показателен пример е инцидентът TRITON/TRISIS от 2017 г., при който зловреден код беше насочен срещу системи за безопасност в индустриална среда. Подобни сценарии показват, че компрометирането на защитните механизми може едновременно да представлява киберинцидент и събитие с потенциално опасни последици за физическия процес.
Барето Хихон предлага съгласуване на жизнения цикъл за функционална безопасност съгласно ISA/IEC 61511 с рамката за киберсигурност ISA/IEC 62443. Това включва съвместни оценки на риска, хармонизирани изисквания, координирано управление на промените и поддръжката, както и общи процедури за реакция при инциденти. Необходимо е и постоянно събиране на доказателства, че изискванията на двете направления се изпълняват, без мерките в едното да компрометират другото.
Стандартите вече предвиждат редица механизми за подобна интеграция. ISA/IEC 61511-1:2016 изисква оценяване на рисковете за сигурността на системите за безопасност, определяне на необходимата им устойчивост и контрол на достъпа до критични интерфейси и функции. От своя страна ISA/IEC 62443-2-1:2024 поставя изисквания за защита на системите за безопасност от въздействие на несвързани с тях мрежи и устройства, както и за запазване на безопасното поведение при прекъсване на външните комуникации.
Според автора организациите трябва да изградят общ модел на управление, който обхваща политиките, одитите, компетентностите и отговорностите на екипите. Специалистите по киберсигурност трябва да разбират принципите на функционалната безопасност, а инженерите по безопасност – архитектурата на OT мрежите и механизмите за сегментиране и контрол на комуникациите.
Особено внимание изисква анализът на сценарии, при които една кибератака може да заобиколи няколко защитни слоя. Ако базовата система за управление на процеса (BPCS) и системата за безопасност (SIS) споделят мрежова инфраструктура без подходящо разделяне, един компромис може да засегне и двете. Така се нарушава предположението, че защитните слоеве са независими – основен принцип при анализа на защитните бариери.
Барето Хихон препоръчва съвместно участие на инженерите по безопасност и киберсигурност в анализите HAZOP и LOPA, включително оценка дали кибератака може да предизвика или да задълбочи опасен сценарий. При промените по индустриалните системи той настоява за единна процедура за управление на промените, предварително изпитване на актуализациите, необходимите разрешения и повторна проверка на засегнатите функции за безопасност преди връщането на оборудването в експлоатация.
Основният извод е, че защитата на индустриалните процеси изисква общ жизнен цикъл за управление на риска, а не две паралелни програми с отделни процедури и отговорности. В критичната инфраструктура киберсигурността има пряко значение за функционалната безопасност, когато гарантира способността на процеса да остане в безопасно състояние или да се върне към него.
