Над 3 милиона публикации със съдържание с екстремистки елементи са били използвани за влияние върху политическите нагласи в Германия. Това показва ново изследване на платформата за предиктивен наративен анализ Repsense, което анализира 3.1 милиона публикации в TikTok и Telegram.

Целта на проучването е да идентифицира координирани наративни операции и кампании за информационно влияние, които не просто информират, а формират и насочват обществените възприятия.

Критичният прозорец: 12–48 часа

Изследователите откриват ясен модел:

• първоначалната поява на даден наратив е в Telegram;

• в рамките на 12 до 48 часа съдържанието започва да се разпространява масово в TikTok;

• пикът на въздействието се постига чрез алгоритмично усилване в кратките видеа.

Показателно е, че 97% от анализираното съдържание присъства и в двете платформи, което значително засилва ефекта на повторение и нормализация на определени идеи.

Част от тези наративи произхождат от рускоезични Telegram канали, без обаче изследването да ги приписва директно на Кремъл или на държавно координирани операции.

Кратките видеа – подценявана уязвимост

Докладът подчертава, че short-form видео съдържанието често остава извън фокуса на институционалното планиране за защита в организации като НАТО и институциите на ЕС.

Водещият изследовател Миколас Каткус е категоричен:

„Информационните операции не са комуникационен проблем – те са въпрос на сигурност.“

Координирани наративи и идеологическо моделиране

Проучването показва, че TikTok особено силно усилва наратива „войната в Украйна като прокси конфликт на САЩ“, който се появява 13 пъти по-често в платформата в сравнение с утвърдени онлайн медии.

Анализът включва:

• 1.5 милиона TikTok публикации;

• 262 265 видеа от над 3 000 акаунта;

• съдържание от 400 руски и 300 германски Telegram канала;

• 1.2 милиона медийни споменавания в онлайн новинарски източници.

Скритата пропаганда: символи, звук и кодове

Вместо директни послания, кампаниите използват фини и трудно разпознаваеми средства, като:

• фонови аудиозаписи и пропагандни песни;

• визуални символи и цветови кодове;

• текстови намеци и шифровани препратки;

• deepfake съдържание.

Сред по-крайните примери се открояват кодирани нацистки символи, крайнодясна визуална стилистика, съветски знамена, ленти „Свети Георги“ и манипулирани видеа.

Поляризация в германския Telegram

Изследването разкрива и дълбока идеологическа фрагментация в германското Telegram пространство. От анализирани 67 904 съобщения:

• 28% са проамерикански;

• 17% подкрепят популистки и крайнодесни партии;

• 24% атакуват центристки и лявоцентристки политически сили.

Тази динамика засилва разделението и създава благоприятна среда за външно влияние.

Евтин инструмент, стратегически ефект

Проучването излиза на фона на засилващите се европейски инвестиции в киберотбрана заради „непрекъснатия натиск“ от кибератаки.

По думите на Каткус:

„Европа инвестира стотици милиарди в конвенционална и киберзащита – напълно оправдано. Но колектив, който може да моделира общественото мнение чрез координирани мрежи и алгоритмично усилване, го прави на частица от тази цена.“

Сигурността вече е и информационна

Докладът ясно показва, че социалните платформи не са просто комуникационни канали, а активна среда за стратегическо влияние. Докато все повече европейски потребители търсят алтернативи на утвърдените платформи, рискът от подобни кампании остава реален и трудно откриваем.