Научната фантастика и детската психология дълго време споделяха едно убеждение – въображението и преструвката са изключително човешки способности. Нов експеримент на учени от Университета „Джонс Хопкинс“ в САЩ обаче поставя това твърдение под сериозно съмнение.

В центъра на изследването стои Канзи – 43-годишно бонобо, вид човекоподобна маймуна, известно с напредналите си когнитивни умения и езикова подготовка. Вместо лабораторни уреди, учените избират необичаен подход – серия от контролирани „чаени партита“, напомнящи сцени от детска книжка.

Кой е Канзи и защо е различен

Канзи не е обикновен примат. Той е обучен да комуникира чрез над 300 лексиграмни символа, които използва, за да „говори“ със своите изследователи. Това го прави идеален участник в експеримент, целящ да отговори на ключов въпрос:

Могат ли нечовешки животни да разбират и използват въображаеми обекти, без да ги бъркат с реални?

Първото парти: въображаемият сок

В първия експеримент Канзи е изправен пред две празни чаши. Учените „наливат“ въображаем сок и в двете, след което престорено изливат съдържанието на едната обратно в кана.

Задачата на Канзи е проста – да посочи чашата, в която все още има „сок“.
Резултатът е впечатляващ: 34 верни избора от 50 опита, без награда или подсказки.

Изследователите заключават, че Канзи е успял да си представи въображаемата течност и да проследи нейното „придвижване“, сякаш е реална.

Второто парти: проверка на реалността

За да изключат възможността Канзи просто да предполага, че чашите съдържат истински сок, учените променят условията.

Този път:

• едната чаша съдържа реален сок,

• другата е празна,

• въображаемо наливане се извършва над празната чаша,

• неутрално движение – над чашата с истинския сок.

Ако Канзи не правеше разлика между реално и въображаемо, изборът му би бил случаен. Вместо това той последователно посочва чашата с истински сок.

Това показва, че:

• не се заблуждава от престорени действия,

• ясно разграничава реални и въображаеми обекти,

• поддържа и двете представи едновременно, без да ги смесва.

Третото парти: гала с грозде

В последния експеримент сокът е заменен с грозде, поставено в прозрачни буркани. След наблюдение на престорено поставяне и „изпразване“ на буркан, Канзи трябва да идентифицира този с въображаемото грозде.

Точност: 69% правилни отговори – резултат, който значително надхвърля случайното предположение.

Какво доказват тези експерименти

Резултатите показват, че Канзи е способен на т.нар. „вторични представи“ – когнитивна способност да се работи с неща, за които знаем, че не са реални, но въпреки това им придаваме смисъл.

При хората това се проявява още в детството:

• чаша без вода става „пълна“,

• пръчка се превръща в меч,

• кашон – в космически кораб.

Досега не беше ясно дали животните могат да формират подобни представи. Експериментите с Канзи показват, че човекът не е единственият вид с тази способност.

Еволюционното значение

Според съавтора на изследването Кристофър Крупение:

„Нашите резултати предполагат, че някои нечовешки животни могат да създават вторични представи, отделени от реалността, и че тази способност вероятно е съществувала у последния общ предшественик на хората и човекоподобните маймуни преди 6-9 милиона години.“

Изследователите подчертават, че:

• експериментите са строго контролирани,

• са изключени алтернативни обяснения като имитация, подсказки или случайност,

• езиковото обучение на Канзи вероятно е помогнало, но има индикации, че дори неенкултурирани маймуни притежават базови форми на тази способност.

Заключение

Откритието не означава, че маймуните „играят на чай“ като деца. То показва нещо по-дълбоко – способността да се мисли отвъд непосредствената реалност не е уникално човешка.

Канзи не просто реагира на стимули. Той:

• си представя,

• сравнява,

• разграничава,

• и съхранява абстрактни представи в ума си.

Това поставя нови въпроси за еволюцията на въображението, езика и съзнанието – и за това колко тънка всъщност е границата между нас и нашите най-близки родственици.