Кибератаките са определени като най-сериозната заплаха за сигурността на държавите от Г-7 за втора поредна година, показват данните от Munich Security Index 2026, публикуван в навечерието на Munich Security Conference.
Индексът излиза заедно с доклада Munich Security Report 2026, озаглавен „Under Destruction“, и е разработен съвместно с Kekst CNC. Изследването стъпва върху представителна извадка от 11 099 респонденти, по около 1 000 души от всяка държава в Г-7 и БРИКС.
Как Г-7 стигна до киберзаплахите на първо място
Държавите от G7 – Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Обединеното кралство и САЩ – поставят кибератаките на първо място сред рисковете за 2025 г.
Това е рязка еволюция в нагласите:
-
2021 г. – 4-то място
-
2022 г. – 7-мо място
-
2024–2025 г. – 1-во място две поредни години
Най-високи нива на тревожност отчитат:
-
Германия – 75%
-
Обединеното кралство – 74%
-
Япония – 70%
Тези резултати показват ясно, че дигиталната инфраструктура вече се възприема като критичен елемент на националната сигурност, а не като второстепенен технологичен риск.
Топ 5 рискове за страните от Г-7
Освен кибератаките, в челната петица попадат:
-
Икономическа или финансова криза в страната
-
Дезинформационни кампании от враждебни групи
-
Екстремни метеорологични явления и горски пожари
-
Нарастващо неравенство
Любопитен детайл е, че опасенията, свързани с автономни роботи и ИИ, са се изкачили с 12 позиции спрямо 2021 г., но все още заемат 17-то място в общата класация – далеч зад непосредствените киберрискове.
Различната перспектива на БРИКС държавите
За разлика от Г-7, страните от БРИКС – Бразилия, Индия, Китай и Южна Африка – поставят климатичните промени като риск номер едно.
При тях кибератаките се нареждат едва на 8-мо място, което е спад спрямо предходни години:
-
4-то място през 2024 г.
-
7-мо място през 2022 г.
-
8-мо място през 2021 г.
И при БРИКС се отчита ръст на тревогата около автономните системи и ИИ – от 23-то място през 2021 г. до 18-то през 2026 г., но отново без да се конкурира с по-традиционните заплахи.
Политическо и икономическо напрежение – скритият катализатор
Докладът подчертава, че въпреки общата тенденция към по-ниска оценка на рисковете, Обединеното кралство, САЩ и Индия са изключения – там повече заплахи се възприемат като по-сериозни от предходната година.
В САЩ това е пряко свързано с вътрешни фактори:
-
икономическа нестабилност,
-
политическа поляризация,
-
опасения за демократичния ред,
-
социално неравенство и дори продоволствена несигурност.
Геополитическият контекст
Все по-голям брой респонденти възприемат други държави като заплаха, като тревогата от САЩ нараства в глобален мащаб. Въпреки това Русия остава значително по-често посочвана като основен източник на заплаха, особено в европейския контекст.
Извод: киберсигурността като фундамент на модерната сигурност
Munich Security Index 2026 ясно показва, че за развитите икономики киберпространството вече е основното бойно поле. Докато климатът доминира дискусиите в развиващите се държави, за Г-7 дигиталните атаки, икономическата нестабилност и дезинформацията оформят новия триъгълник на риска.
Тази тенденция предполага, че инвестициите в киберсигурност, защита на критичната инфраструктура и устойчивост срещу информационни операции ще бъдат централен елемент на националните и съюзническите стратегии през следващото десетилетие.
