Екстремното време и дигитализацията създават нови уязвимости за критичната инфраструктура

Индустриалният сектор е изправен пред нов тип заплахи, в които климатичните промени и киберрисковете се преплитат. Екстремните метеорологични явления все по-често разкриват слабости в критичната инфраструктура, докато паралелно с това дигитализацията на енергийни и индустриални системи значително разширява повърхността за атаки.

Конвергенцията между ИТ и OT (оперативни технологии), както и масовото внедряване на облачни услуги, ускоряват модернизацията на индустриалните системи. В същото време обаче тези процеси създават нови точки на уязвимост. Системите първоначално не са проектирани да функционират в условията на екстремни климатични събития, което означава, че климатичните рискове започват да изпреварват развитието на защитните механизми.

Недостатъчно защитени OT среди

OT инфраструктурите продължават да бъдат едни от най-слабо защитените елементи в критичната инфраструктура. За да се адаптират към климатични сътресения, операторите на енергийни и инфраструктурни системи ускоряват внедряването на дистанционен мониторинг, облачна свързаност и мрежи от сензори.

Тези технологии повишават устойчивостта на системите, но същевременно:

• разширяват повърхността за атаки

• създават нови възможности за рансъмуер операции

• увеличават риска от компрометиране на веригите за доставки

• създават условия за политически мотивирани кибератаки

Облачните услуги и интернет достъпът са сред най-често използваните входни точки за атаки, а около 35% от организациите, управляващи критична национална инфраструктура, посочват липсата на адекватен мониторинг на сигурността като сериозен проблем.

Декарбонизацията увеличава сложността на киберрисковете

Допълнителен фактор за усложняване на средата е интеграцията на възобновяеми енергийни източници и микромрежи в индустриалните системи. Декарбонизацията ускорява внедряването на разпределени енергийни ресурси, които създават разпределени уязвимости.

Съвременните енергийни инфраструктури включват:

• крайни устройства (edge devices)

• интелигентни електроенергийни мрежи

• дистанционно управлявани системи

Тези компоненти формират кибер-физически рискове, които не могат да бъдат управлявани единствено чрез традиционни периметрови защитни модели. Държавни ATP и киберпрестъпни групи активно търсят начини да експлоатират новите дигитални повърхности за атаки.

Комбинирани кризи: климатични бедствия и кибератаки

Все по-често организациите се сблъскват с комбинирани стресови фактори – например природни бедствия, съчетани с кибератаки. В подобни ситуации слабостите на инфраструктурата стават особено видими.

Въпреки че инструментите за киберзащита се развиват, липсата на специалисти и недостатъчното финансиране затрудняват адекватната реакция на организациите при инциденти.

Днес става ясно, че планирането на климатични и киберрискове в отделни стратегически рамки вече не е устойчив модел. Наводнения могат да прекъснат електрозахранването, а сривовете в електропреносната мрежа създават прозорци за кибератаки. Често нападенията се случват именно в моментите, когато защитните механизми са най-силно натоварени.

Как климатичните промени променят индустриалната киберсигурност

Според експерта по индустриална киберсигурност Витаутас Бутримас, преминаването от традиционни топлоелектрически централи към по-децентрализирано производство на електроенергия чрез инверторни системи – например соларни панели и вятърни турбини – усложнява управлението и балансирането на електропреносните мрежи.

Той посочва, че мащабното прекъсване на електрозахранването на Иберийския полуостров през април не е било резултат от злонамерена кибератака, а от управленски проблеми и нестабилност в мрежата.

Бутримас обаче отбелязва и конкретен киберинцидент. На 29 декември 2025 г. част от електропреносната мрежа на Полша е била атакувана чрез манипулиране на комуникацията между подстанции и оператор на разпределителната мрежа. Атаката е прекъснала връзката с около 30 подстанции, което е довело до загуба на видимост и контрол върху системата.

Макар да не е настъпило прекъсване на електрозахранването, инцидентът е разкрил нова уязвимост при управлението на енергийни системи, базирани на инверторни технологии.

Физическите рискове остават водещи

Според Андрю (Анди) Бокман, стратегически ръководител по устойчивост в компанията Уест Йост, климатичните промени са преди всичко физически риск, а не киберзаплаха.

Наводнения, пожари и екстремни температури могат да причинят щети, които значително надвишават въздействието на кибератаки. Тези заплахи не могат да бъдат предотвратени чрез традиционни средства за сигурност като охрана или физически контрол на достъпа.

Когато системите работят на предел

Тим Гейл, директор по индустриална киберсигурност в 1898 & Ко. – консултантското подразделение на Бърнс енд Макдонъл – предупреждава, че екстремните климатични условия принуждават индустриалните системи да работят близо до техните оперативни граници.

В такава среда дори малък инцидент може да доведе до верижни откази, а противниците често се възползват от този момент, за да атакуват системите за управление.

Според него климатичните и киберрисковете трябва да се разглеждат в рамките на единна стратегия, каквато предлага стандартът ISA/IEC 62443 за сигурност на индустриални контролни системи.

Възобновяемата енергия и новите уязвимости

Експертът от DNV Cyber Генадий Кройкниет подчертава, че климатичните политики стимулират бързото внедряване на възобновяеми източници като:

• соларни инсталации

• вятърни паркове

• системи за съхранение на енергия (BESS)

До 2024 г. тези източници вече осигуряват над 50% от електропроизводството в някои региони, което води до значително увеличаване на броя на участниците в енергийната екосистема.

Новите активи, интерфейси и участници създават по-фрагментирана и сложна инфраструктура, което прави управлението на сигурността значително по-трудно.

Необходимост от интегрирана стратегия за устойчивост

Според експертите повечето организации все още разглеждат климатичната устойчивост и киберсигурността като отделни процеси. Това води до липса на цялостна картина при комбинирани кризи.

За да бъде изградена реална устойчивост, са необходими:

• интегрирани рамки за управление на риска

• координация между инженерни, оперативни и киберзащитни екипи

• съвместни планове за реагиране при инциденти

• сериозни инвестиции в OT сигурност

• архитектури със security-by-design

Експертите са единодушни, че климатично устойчивата киберсигурност ще изисква значително по-големи инвестиции през следващото десетилетие, както и по-тясно сътрудничество между публичния и частния сектор.