Две злонамерени версии на официалния Python пакет Microsoft Agent Framework бяха публикувани в хранилището PyPI, след като нападатели са получили възможност да разпространяват модифициран софтуер под името на проекта. Версиите 1.26.1 и 1.26.2 съдържат механизъм за кражба на идентификационни данни, който се изпълнява автоматично при стартиране на Python, включително когато разработчикът не използва директно функционалността на компрометирания пакет.
Microsoft Agent Framework е инструмент с отворен код за изграждане на ИИ агенти и координиране на работни процеси между тях. Пакетът има приблизително 200 000 изтегляния месечно в PyPI, което разширява потенциалния обхват на атаката.
Двете злонамерени версии са публикувани на 17 ноември 2026 г. и запазват зависимостта си от легитимния пакет agent-framework-core версия 1.26.0. Така основната функционалност продължава да работи нормално, докато зловредният код се изпълнява във фонов режим.
За атаката съобщиха няколко компании за киберсигурност, сред които Socket, Step Security и Ox Security.
Зловредният код се стартира автоматично
Първата компрометирана версия – 1.26.1 – използва файла agent_framework_meta.pth, за да задейства код за кражба на идентификационни данни при стартиране на Python. Самият зловреден код се намира в agent_framework_meta/_telemetry.py.
Механизмът използва особеност на Python: файловете с разширение .pth, разположени в директориите на пакетите, могат да съдържат инструкции, които се изпълняват при инициализиране на интерпретатора. Това позволява на атакуващия да задейства зловредния код, без приложението изрично да импортира компрометирания пакет.
Във версия 1.26.2 структурата е променена. Оригиналният инициализатор на пакета е възстановен, а зловредната функционалност е преместена във файловете af_runtime_diag.pth и af_runtime_diag.py.
И двете версии изпращат събраната информация към един и същ контролиран от нападателите адрес:
https://webhook[.]site/d381fd80-ec62-42ad-8f5c-d1b15103c9bb
Кражба на облачни и CI/CD идентификационни данни
Зловредният код във версия 1.26.1 събира чувствителна информация от променливи на средата, локални конфигурационни файлове и други работещи процеси, когато наличните права позволяват достъп до тях.
Сред целите са идентификационни данни и тайни, свързани с:
- Microsoft Azure и AWS;
- GitHub и Docker;
- Hugging Face и OpenAI;
- други облачни и развойни услуги.
Освен обичайните конфигурационни файлове и променливи на средата, зловредният софтуер се опитва да получи токени за достъп до Azure Managed Identity и Azure DevOps OIDC. Подобни токени могат да предоставят достъп до допълнителни облачни ресурси и автоматизирани процеси.
Втората версия разширява обхвата на събираната информация. Тя добавя заявки за GitHub Actions OIDC токени и търсене на чувствителни данни в директориите на GitHub runner среди.
Това е особено съществено за организациите, които използват автоматизирани CI/CD процеси. Компрометирането на подобна среда може да изложи не само лични идентификационни данни на разработчици, но и токени и тайни, използвани за достъп до хранилища с код, облачна инфраструктура и процеси за внедряване на софтуер.
Втората версия е публикувана минути след първата
PyPI е поставило първата злонамерена версия под карантина, но нападателят е успял да публикува втората приблизително две минути и половина по-късно. Тя също е била изолирана – около осем минути след публикуването ѝ.
Последователността показва, че след първоначалната реакция нападателят все още е разполагал с права за публикуване в официалния проект. Това повдига въпроси не само за първоначалния пробив, но и за механизмите за контрол на достъпа и реакция при компрометиране на акаунт или издателски права в хранилището.
Към момента не е установено как точно нападателите са получили възможност да публикуват злонамерени версии под името на официалния проект на Microsoft.
BleepingComputer е потърсило коментар от Microsoft относно причината за компрометирането, но към момента на публикацията не е получило отговор.
Какво трябва да направят разработчиците
Организациите и разработчиците, инсталирали версии 1.26.1 или 1.26.2, трябва да приемат съответните среди за потенциално компрометирани.
Препоръчителните действия включват:
- Изолиране на засегнатите системи и среди за разработка.
- Избягване на стартирането на Python и използването на pip, докато средата не бъде обезопасена.
- Изграждане на нова среда от доверен източник с проверена версия 1.26.0.
- Незабавна подмяна на всички идентификационни данни и тайни, до които компрометираната среда е могла да има достъп.
- Проверка на логовете за изходящ трафик за връзки към посочения адрес на атакуващите.
При анализа на мрежовите записи е важно да се разграничат блокираните заявки от успешно осъществените трансфери. Самото наличие на опит за връзка не доказва, че данните са били изпратени, но успешното предаване може да е индикация за реално изтичане на идентификационни данни.
Случаят показва рисковете от компрометиране на веригата за доставки на софтуер, при което злонамерен код се разпространява чрез легитимен пакет и може да се изпълни без изрично действие от страна на потребителя. Особено опасен е механизмът за автоматично стартиране при инициализация на Python, който превръща обикновеното инсталиране на зависимост в потенциална точка за компрометиране на цялата среда за разработка.









