Криптирането остава основен инструмент за защита на информацията, но не решава проблема с нейното излагане при обработка, споделяне и прехвърляне между различни системи. Анализ на американската Фондация за защита на демокрациите (FDD) поставя акцент върху алтернативен подход – псевдонимизация без централизирано хранилище и главен ключ, който може да ограничи стойността на откраднатите данни, без да ги прави неизползваеми за легитимните им собственици.

Организациите все по-често обработват чувствителна информация в сложни цифрови екосистеми. Данните преминават през облачни платформи, външни доставчици, резервни копия, аналитични инструменти, платежни системи и приложения с изкуствен интелект. Всяко прехвърляне или създаване на ново копие увеличава броя на местата, на които информацията може да бъде изложена, съхранена неправилно или открадната.

Това е основният аргумент на Джорджиана Ший, главен технолог в Центъра за кибер и технологични иновации на FDD и неговата лаборатория Transformative Cyber Innovation Lab. Според нейния анализ традиционният модел за защита се фокусира върху системите, контрола на достъпа и предотвратяването на прониквания, но не обръща достатъчно внимание на самата чувствителност на информацията, след като тя напусне защитената среда.

Слабата точка се появява при обработката на данните

Криптирането защитава информацията, когато е съхранена или се предава между системи. Но за да бъде използвана, тя често трябва да бъде декриптирана. В този момент съдържанието отново става четимо за системата, която го обработва, и потенциално достъпно при компрометиране на съответната среда.

Това създава проблем, който не може да бъде решен само с по-строги правила за достъп или по-надеждно криптиране на каналите за комуникация. Дори когато организацията е ограничила достъпа до първоначалната база данни, чувствителната информация може да присъства в логове, резервни копия, аналитични системи или инфраструктура на външни доставчици.

Ший обръща внимание и на дългосрочния риск от квантовите изчисления. Данни, откраднати днес в криптиран вид, могат да бъдат запазени и потенциално декриптирани в бъдеще, когато съществуват достатъчно мощни квантови компютри. Това не отменя необходимостта от криптиране и преход към постквантова криптография, но подчертава, че защитата трябва да обхваща и стойността на самата информация.

Псевдонимизация без централен трезор и главен ключ

Като възможно допълнение към традиционните механизми за защита Ший предлага по-широка оценка на т.нар. vaultless, keyless pseudonymization – псевдонимизация без централизирано хранилище и главен ключ.

Идеята е чувствителните стойности да бъдат заменяни с реалистични заместители, които запазват необходимия формат и позволяват на системите да продължат да обработват информацията. Например определени идентификатори или стойности могат да бъдат представени чрез заместители, без да се разкрива първоначалното им съдържание.

Това е съществената разлика спрямо подход, при който данните просто се криптират и впоследствие се декриптират за обработка. При псевдонимизацията системите могат да работят с преобразуваните стойности, докато достъпът до оригиналната информация остава под контрола на специално определени участници и процедури.

Според описания от FDD модел липсата на централен трезор или единствен главен ключ цели да премахне една от основните точки на отказ. Нито един участник не трябва да може самостоятелно да възстанови първоначалните стойности.

Какво показва оценката на FDD

Transformative Cyber Innovation Lab е провела оценка на подхода, при която са проверени възможностите за неоторизирано възстановяване на оригиналните данни и механизмите за разрешен достъп.

Според публикуваните резултати:

• Неоторизираните опити за възстановяване на оригиналните стойности са били неуспешни и регистрирани.
• Възстановяването, разрешено от няколко участници, е върнало правилните първоначални стойности.
• Прихванатите псевдонимизирани токени не са разкривали оригиналните данни.
• Достъпът до токените е можел да бъде оттеглен, независимо къде се намират те, чрез прекъсване на възможността за последваща идентификация.

Последната възможност е особено важна при разпространени информационни системи. Когато данните са копирани в множество приложения и инфраструктури, обикновеното премахване на информацията от първоначалната система не гарантира, че всички нейни копия са изтрити. Възможността за отнемане на достъпа до възстановяване на оригиналните стойности би могла да ограничи риска и при вече разпространени токени.

Тези резултати обаче трябва да се разглеждат в контекста на конкретната оценка на FDD. Те не представляват сами по себе си доказателство за универсална защита във всички производствени среди, нито заместват независима оценка на реалните внедрявания.

Защо държавните институции трябва да оценят технологията

Ший призовава Националния институт за стандарти и технологии на САЩ (NIST) и Агенцията за национална сигурност (NSA) да проучат метода, включително неговите ползи, рискове и оперативни изисквания.

Според нея съществува риск подобни технологии да бъдат пренебрегнати, защото не се вписват напълно в традиционните категории за криптиране, контрол на достъпа и защита на информационните системи. Вместо това оценката трябва да разгледа какъв риск реално намаляват, какви нови зависимости създават и какви доказателства са необходими, преди да бъдат използвани в критични среди.

Тя поставя акцент и върху обществените поръчки. Доставчиците, които рекламират токенизация, псевдонимизация, защита на ниво данни или устойчивост срещу квантови заплахи, трябва ясно да обясняват:

• Попадат ли оригиналните данни в тяхната инфраструктура?
• Съществува ли съпоставяне между токените и първоначалните стойности?
• Кой има право да възстановява оригиналната информация?
• Необходим ли е един централен ключ или хранилище?
• Каква независима проверка е извършена върху технологията?

Тези въпроси са важни, защото термините в продуктовите описания не гарантират еднакво ниво на защита. Организациите трябва да разбират какво точно се случва с информацията им във всеки етап от обработката.

От защита на системите към ограничаване на щетите

Болници, банки, отбранителни компании и държавни институции не могат да работят с данни, които са постоянно недостъпни за обработка. Те трябва да обменят записи, да анализират информация и да използват данни за обучение и работа на модели с ИИ. Следователно целта не може да бъде просто информацията да остане криптирана във всяка ситуация.

По-широкият подход, който предлага Ший, е чувствителните данни да запазят своята функционалност за легитимните процеси, но да станат значително по-малко полезни за нападателите, ако бъдат откраднати или изложени.

Това би могло да намали последствията от пробиви и ransomware атаки, когато компрометираната информация е представена чрез стойности, които не разкриват непосредствено оригиналните данни. Реалният ефект обаче зависи от архитектурата на решението, защитата на механизмите за възстановяване, управлението на разрешенията и начина, по който се интегрира с останалите системи.

Основното послание на анализа е, че киберзащитата не трябва да се ограничава до това нападателите да бъдат държани извън системите. Необходимо е да се намали и вредата, която могат да причинят, когато все пак получат достъп до информацията. Криптирането остава задължителна част от тази стратегия, но защитата на данните трябва да продължи и в момента, в който те се използват.