В миналото се смяташе, че разпознаването на лица е достъпно само за агенции за сигурност и корпорации с дълбоки технологии. В резултат на това хората са по-склонни да видят разпознаване на лица в холивудски блокбъстър, отколкото в реалния живот. Нещата обаче се променят. Софтуерните решения за разпознаване на лица се прилагат в хотели, ресторанти и обществени места в САЩ. Повечето компании твърдят, че те са на разположение, за да помогнат на предприятията да наложат правилата за носене на маски и указанията за здравен скрининг. Това може да е така, но мисълта, че изображенията ви може да се съхраняват на сървър, разположен на другия край на света, е страшна.
Полицейските отдели в САЩ започнаха открито да тестват и такива технологии за разпознаване на лица. Преди пандемията те имаха за цел да заловят престъпници, които може да присъстват на концерти или масови събития. Полицейските служители биха получили сигнал, че конкретно лице е в тълпата. Компании като ClearView, използвана от много полицейски управления в цялата страна, се рекламират като търсачки за разпознаване на лица. По-специално ClearView твърди, че разполага с най-голямата база данни с възможност за търсене, която се състои от 3+ милиарда изображения на лицето, получени от публични уеб източници.
Правителственото използване на такива услуги повдига много въпроси относно неприкосновеността на личния живот, но също така изглежда, че има определена цел. Обикновените хора искат да виждат лошиге зад решетките и правоприлагащите органи винаги трябва да имат най-добрите инструменти за прилагане на закона. През последните години обаче все по-широкото използване на технологията направи разпознаването на лица комерсиално. Наскоро технологията беше значително подобрена и изведнъж стана по-достъпна, което отвори врати за разработчици и корпорации с всякакъв бюджет и размер, за да я изследват. В резултат на това много индустрии започнаха да възприемат технологията за разпознаване на лица, като един от начините да идентифицират кои компании са лидерите на пазара на смартфони.
Докато технологията беше бавно въведена сред много марки телефони като Samsung и Motorola, разпознаването на лица се превърна в норма, когато Apple я прие за своя модел iPhone X, пуснат през 2017 г. Почти веднага разпознаването на лица се превърна в една от най-добрите опции за сигурност, които запазват смартфон устройствата в безопасност. Въпреки че е наистина удивително да не се налага да запомняме пароли, медът идва и с щипка катран, тъй като подобни технологии може да подкопаят анонимността, каквато я познаваме.
Ако се използва правилно, технологията обикновено е полезна. Например високопрофилните антивирусни софтуерни решения ви позволяват да видите човека, който се опитва да отключи телефона ви, ако устройството ви бъде откраднато. С изображението, взето и доставено на вашия имейл, можете бързо да отидете в полицията и да работите с тях, за да откриете самоличността на извършителя. Но такива възможности могат да се използват и по злонамерен начин и по същество могат да убият анонимността.
Според Wired ФБР има около 600 милиона снимки в своята база данни. Правителствените агенции са на място, за да обслужват и защитават гражданите на страната, но нещата могат да се объркат, ако тази база данни се окаже в грешните ръце. Същото важи и за частни компании като ClearView с библиотеки, съдържащи милиарди изображения – кибератаките се случват непрекъснато и често не се засичат в продължение на години.
Представете си, ако чужда държава в крайна сметка притежава база данни, съдържаща изображението на всеки гражданин на САЩ. След това информацията в такава база данни може да се използва за идентификация и за проследяване на хората наоколо. С голяма сила идва огромната отговорност, така че се надяваме такива бази данни и инструменти да бъдат безопасно съхранявани и регулирани, така че да се използват в помощ на хората.
