Все по-голям брой потребителки в LinkedIn експериментират с необичаен подход за повишаване на видимостта си: промяна на пола в „male“, комбинирана с използване на по-настъпателен, т.нар. agentic стил на текстовете. Резултатите – според участничките – са шокиращи.

400% ръст само за седмица

Копирайтърът и стратег Меган Корниш споделя, че промяната в профила ѝ и пренаписването на заглавията чрез ИИ в „по-мъжки тон“ водят до 400% увеличение на преглежданията на постовете за по-малко от седем дни.

Публикацията ѝ предизвиква вълна от реакции – над 900 коментара, множество жени споделят сходен опит и изразяват разочарование от възможна алгоритмична дискриминация.

Акцент:

• Промяната на пола и „мъжки“ език в постовете = значително повече видимост.

LinkedIn твърди, че алгоритъмът не използва пола като фактор в ранкирането, но експериментите карат много потребители да се усъмнят в това.

Повече случаи: критика към технологични лидери и спад на импресии

Сходни резултати споделя Камалес Ларди, CEO на Lardi & Partner Consulting. Според нея видимостта ѝ рязко намалява, когато критикува Илън Мъск и други технологични лидери. След промяна на пола в профила ѝ, постовете ѝ отбелязват 421% ръст само за няколко дни.

Тези повторяеми резултати засилват подозренията, че жените може би биват неволно поставяни в по-неблагоприятна позиция от алгоритъма или от поведението на потребителите.

LinkedIn отрича: платформата не използва пола като сигнал

Говорител на LinkedIn заявява, че платформата не използва пола за подреждане на съдържанието и че промяната в демографията не влияе на показването на постове в емисията.

Компанията подчертава, че редовно оценява системите за прояви на пристрастие и е отворена към обратна връзка от потребителите.

Алгоритми, ИИ и социално поведение: къде е истинският проблем?

Причината за ръста в пост-импресиите може да бъде комплексна комбинация от фактори:

1. Използване на ИИ

Над половината постове в LinkedIn днес са създадени или редактирани чрез ИИ. „По-мъжкият“ стил, генериран от ИИ модели, може несъзнателно да съвпада с езикови модели, които алгоритъмът оценява като по-„ангажиращи“.

2. Социални предразсъдъци

Научните изследвания показват, че социалните мрежи често възпроизвеждат реални социални неравенства.

Акценти от научните данни:

• Мъжете са по-склонни да подкрепят други мъже онлайн.

• На Instagram (според анализ на 550 000 потребители) мъжките профили е по-вероятно да бъдат препоръчвани.

• Мъжете по-често маркират постове на жени като проблемни, особено в традиционно „мъжки“ теми като финанси и отбрана.

• Жените, въпреки че са повече като потребители, получават по-ниски нива на подкрепа.

3. Неволни сигнали и езикови модели

Изследванията показват, че въпреки промяната в нагласите, мъжете продължават да се възприемат като по-авторитетни в много контексти, което може да се отразява и на поведението в социалните мрежи.

По-големият въпрос

Въпреки че LinkedIn официално отрича дискриминация по пол, експериментите на потребителките поставят важен въпрос:
Отразява ли алгоритъмът несъзнателни социални предразсъдъци, които дават предимство на мъжки израз, тон, поведение и взаимодействия?

А възможният отговор е тревожен за всяка платформа, която претендира да подпомага професионалното развитие.

Промяната на пола в LinkedIn не би трябвало да има значение – но резултатите от експериментите показват, че потребителското поведение и езиковите модели може би оказват реално влияние върху видимостта на професионалното съдържание. Докато платформата отрича използването на пола като ranking фактор, общественият дебат се измества към това как несъзнателните социални пристрастия продължават да оформят дигиталния пейзаж.