Как една бизнес практика, която гарантира 99.9% съгласие за проследяване, всъщност прикрива липсата на реален избор за потребителите.

Какво представлява „Pay or Okay“ и защо се налага в Европа

Моделът „Pay or Okay“ набира значителна скорост в Европа – особено в онлайн медиите и големите социални платформи като Facebook и Instagram. Принципът е прост: ако потребителят иска да откаже проследяване чрез реклами, той трябва да плати абонамент. Ако не плати – трябва да даде съгласие личните му данни да бъдат събирани и анализирани за рекламни цели.

Този подход формално „спазва“ GDPR, но на практика поставя потребителя пред две неудобни алтернативи, които не са равностойни. Резултатът е предвидим – проучване на организацията noyb показва, че 99.9% от потребителите дават съгласие, просто защото не искат да плащат.

Новото изследване: желан ли е този избор или е резултат от натиск

Последно академично проучване, поръчано от noyb, дава по-дълбок поглед към реалните нагласи на потребителите. Данните опровергават широко разпространеното твърдение, че високите нива на съгласие са израз на свободен избор.

Основни изводи от проучването:

• Само 20% от хората доброволно приемат компаниите да събират и анализират техните данни.

• Когато изборът е между „плати“ и „съгласие“, 90% избират съгласие – не защото го искат, а защото няма реална алтернатива.

• Когато се предлага трети вариант – „реклами, но без проследяване“ – 70% от потребителите избират именно него.

Тези резултати ясно показват, че моделът „Pay or Okay“ не отразява действителните предпочитания на потребителите – по-скоро ги принуждава към съгласие чрез икономически натиск.

Защо третата опция е толкова важна

Европейският комитет по защита на данните (EDPB) още през 2024 г. предложи именно това – платформите да осигурят три възможности:

• плати

• дай съгласие

• получавай реклами, но без проследяване

Новото изследване предоставя силни доказателства в подкрепа на предложението: хората нямат нищо против рекламите сами по себе си, но са силно чувствителни към онлайн профилиране и поведенческо таргетиране.

Какво мотивира потребителите

Според анализа на д-р Бригите Надерер от Медицинския университет във Виена:

• Най-значимите мотиви са избягването на реклами и нежеланието да бъдат проследявани.

• Готовността да се плаща за защита на личните данни остава ниска.

• Това обаче не означава, че потребителите не ценят личните си данни – просто не приемат да бъдат поставени пред избор, който на практика е принуда.

Какво означава това за пазара и регулациите

Резултатите от проучването поставят под въпрос устойчивостта на модела „Pay or Okay“ в сегашния му вид. Те подсказват, че:

• Потребителите не одобряват принудителното събиране на данни.

• Липсата на реален избор води до изкривени нива на съгласие, които не могат да се считат за валидни по GDPR.

• Регулаторите вероятно ще увеличат натиска върху платформите, за да осигурят равностойни алтернативи.

Моделът „Pay or Okay“ се представя като механизъм за избор, но реалността е различна – потребителите имат нужда от трети, по-справедлив вариант, който позволява използването на услуги с реклами, но без проследяване. Новото изследване категорично доказва, че това е предпочитаната опция и че високите проценти на съгласие не отразяват свободната воля на хората.