Новата управляваща коалиция поставя „дигиталния суверенитет“ в центъра на модернизацията

Градската управа на Мюнхен отново насочва вниманието си към софтуера с отворен код, след като новата управляваща коалиция подписа споразумение, според което open-source решенията трябва да се превърнат в стандарт при обществените поръчки за софтуер.

Решението бележи пореден етап от дългогодишната и често противоречива история на града с Linux и алтернативните технологии. Още през 2006 г. администрацията на Мюнхен започна мащабен преход към LiMux – персонализирана Linux дистрибуция, базирана на Ubuntu, която трябваше да замени Windows в общинските структури.

От LiMux до завръщане към Windows – и обратно към open source

Проектът LiMux дълго време беше считан за един от най-значимите примери за внедряване на open-source решения в публичния сектор. В определен момент над 14 800 работни станции в администрацията функционираха под Linux.

След повече от десетилетие обаче градският съвет реши да върне голяма част от инфраструктурата обратно към Windows, позовавайки се на съвместимост, административни затруднения и нужда от по-лесна интеграция със съществуващи системи.

Сега новото политическо ръководство изглежда възражда идеята за технологична независимост, но с по-структуриран и стратегически подход.

„Публични пари, публичен код“

Новата стратегия е базирана на принципа „Public Money, Public Code“, според който софтуерът, разработен с публични средства, трябва да бъде достъпен за обществото.

В тази връзка градът разширява ролята на своята Open Source Program Office (OSPO), създадена през 2024 г. Целта е изграждане на ИТ инфраструктура, която не зависи от конкретни производители и затворени екосистеми.

Администрацията възнамерява да използва отворени интерфейси и стандарти, независими от отделни доставчици, което според управляващите ще помогне за:

• намаляване на лицензионните разходи;
• ограничаване на vendor lock-in зависимостите;
• по-голям контрол върху данните и инфраструктурата;
• по-висока прозрачност в публичния сектор.

Европа засилва курса към дигитален суверенитет

Решението на Мюнхен идва на фона на по-широка европейска тенденция към дигитален суверенитет и намаляване на зависимостта от големи американски технологични доставчици.

През март германското правителство обяви, че документите в публичния сектор ще се издават единствено в отворени файлови формати, което на практика ограничава използването на proprietary формати като Microsoft Word.

Паралелно с това германската провинция Шлезвиг-Холщайн съобщи през 2025 г., че около 80% от работните места в държавната администрация вече използват open-source алтернативи вместо продукти на Microsoft.

По-рано през 2026 г. правителствата на Франция и Швейцария също обявиха планове за постепенно преминаване към Linux и други решения с отворен код.

Отвореният код като стратегически въпрос

В последните години open-source платформите все по-често се разглеждат не просто като технологична алтернатива, а като стратегически инструмент за киберустойчивост, прозрачност и контрол върху критичната цифрова инфраструктура.

За европейските администрации това означава по-малка зависимост от външни доставчици, по-добра проверимост на кода и възможност за локално развитие и поддръжка на системите.

Въпреки това преходът към open-source решения остава сложен процес, който изисква сериозни инвестиции, обучение на персонал и внимателно управление на съвместимостта между различните платформи.