Ескалацията на саботажи и киберудари в Европа принуждава Алианса да промени стратегическия подход

Акценти

• НАТО разглежда по-агресивни и превантивни действия срещу руските хибридни операции.

• Над 110 случаи на саботаж и атаки в Европа от началото на годината, според GLOBSEC.

• Вариантите включват офанзивни киберудари, по-бърза атрибуция и внезапни военни учения.

• Русия комбинира войната в Украйна с разширени операции в Европа – от кибератаки до GPS смущения.

• Юридическите и етични ограничения остават основно препятствие пред рязката промяна в подхода на НАТО.

НАТО: от реактивност към проактивност

След година, белязана от тежки киберудари и хибридни операции срещу държави в Европа, НАТО вече не може да игнорира мащаба на заплахата. Най-висшият военен командир на Алианса, адмирал Джузепе Каво Драгонe, заяви пред Financial Times, че се обсъжда по-агресивна, проактивна линия срещу руските провокации.

По думите му НАТО е достигнало момент, в който „изучава всички възможности“, а фокусът се измества от чисто отбранителни реакции към по-офанзивно и превантивно поведение в киберпространството и хибридната война.

Руската хибридна кампания: от Украйна към сърцето на Европа

Докато Русия продължава войната си в Украйна, Москва значително е разширила арсенала си от хибридни атаки срещу европейски държави.

Последните месеци регистрират:

• прекъсване на подводни интернет кабели в Балтийско море;

• кибератаки срещу летищната инфраструктура на Ирландия;

• удари по критични системи в Полша;

• GPS смущения в северноевропейските въздушни коридори;

• въздушни и морски инциденти с руски летателни и плавателни средства;

• взрив по ключова жп линия в Полша, използвана за доставяне на военна помощ към Украйна.

Според доклад на мозъчния тръст GLOBSEC, само от януари до юли т.г. в Европа са извършени над 110 саботажа или опити за такива, основно във Франция и Полша, с ясни връзки към структури, лоялни на Москва.

ЕС и НАТО търсят контраудар: офанзивни кибероперации и по-бърза атрибуция

Според източници на Politico, дипломатите и експертите в ЕС вече обсъждат няколко по-твърди мерки, сред които:

• координирани офанзивни кибероперации срещу руска инфраструктура;

• ускорено официално посочване на извършителя при хибридни атаки – бърза атрибуция към Русия, когато е налице доказателствена база;

• необявени, внезапни военни учения, ръководени от НАТО, като сигнал към Москва.

Най-активни застъпници за по-твърда позиция са държавите от Източния фланг, където хибридната активност е най-силно усетена.

Превантивен удар като защита? Дебатът в Алианса

Адмирал Драгонe подчерта, че превантивният удар – включително кибер – може да се разглежда като форма на самозащита, когато има ясни индикации за предстоящи враждебни действия.

Въпреки това той признава, че подобен подход изисква дълбока промяна в мисленето на НАТО, което традиционно се придържа към отбранителен профил.

Правните и етични ограничения: основната спирачка

Една от ключовите трудности пред по-агресивната киберпозиция е, че демократичните държави са обвързани от:

• строги законодателни рамки,

• етични норми,

• юрисдикционни ограничения, които забраняват действия без категорични доказателства.

Адмиралът отбелязва, че „нашият противник няма тези ограничения“, което изостря асиметрията в хибридния сблъсък.

Европа е в нова фаза на хибриден натиск

Нарастващата честота на саботажи, атаки срещу критична инфраструктура и кибероперации показва, че Европа се намира в нов етап на постоянен хибриден натиск.

Промяната в тона на НАТО подсказва, че Алиансът вече обмисля по-смели действия, за да защити европейските държави и да възпре Русия от по-нататъшни ескалации.