През 2025 г. са идентифицирани 407 кибероперации срещу космическия сектор, но липсата на специализирани средства за откриване на злонамерена активност на борда на повечето спътници ограничава възможностите за анализ и реакция. Експерти призовават за повече обмен на разузнавателна информация и системи за наблюдение, адаптирани към космическите технологии.

407 кибероперации разкриват само видимата част от заплахите

Космическият сектор има сериозни пропуски в наблюдението и откриването на киберзаплахи, които могат да затруднят защитата на сателитните системи и свързаната с тях инфраструктура. За проблема алармира Клеманс Поарие, изследовател по киберотбрана в Центъра за изследвания на сигурността към ETH Цюрих, в публикация на Световния икономически форум (WEF).

Според изследване, цитирано от Поарие, през 2025 г. са идентифицирани 407 кибероперации, насочени срещу космическия сектор, засегнали най-малко 183 организации и включващи 139 различни заподозрени или установени участници в заплахите. Хактивистките групи са най-многобройни сред идентифицираните извършители, а най-често наблюдаваната форма на злонамерена активност са разпределените атаки за отказ на услуга (DDoS).

Регистрирани са също рансъмуер инциденти, изтичане на данни и кражба на идентификационни данни. Анализът установява връзка между кибероперациите и големи геополитически кризи, което подчертава, че заплахите за космическите технологии не са изолиран технически проблем.

Липсата на документирани атаки срещу спътници в орбита обаче не означава, че те са защитени. Поарие посочва, че всичките 407 идентифицирани операции са засегнали наземни ИТ среди на космически компании, наземни станции и потребителски модеми. Това е важна разлика: нападателите могат да атакуват инфраструктурата, която осигурява комуникацията и управлението на космическите системи, без непременно да проникват директно в самия спътник.

Липсата на телеметрия затруднява откриването на атаки

Един от основните проблеми е, че повечето спътници не разполагат със специализирани бордови възможности за откриване на злонамерена киберактивност. Без подходящи сензори операторите могат да имат ограничени данни за случващото се в системите и да не разполагат с достатъчно доказателства за надежден анализ на инцидентите.

Това създава порочен кръг. Когато злонамерената активност не може да бъде открита, трудно се събират данни за поведението на нападателите. Без тези данни защитниците не могат надеждно да разработват специфични за сателитните системи индикатори за компрометиране и да подобряват механизмите за откриване.

Поарие подчертава, че 407-те идентифицирани операции не представляват пълно преброяване на всички атаки срещу космическия сектор през 2025 г., а само инцидентите, които са могли да бъдат установени чрез публично достъпна информация.

Последствията от подобни атаки могат да излязат извън пределите на космическата индустрия. В публикацията са посочени случаи на прекъсване на сателитни комуникации на петролни танкери в Иран, въздействие върху антени на глобалните навигационни спътникови системи (GNSS), използвани за сеизмичен мониторинг в Италия, и нарушения в работата на метеорологични услуги в Южна Африка.

Тези примери показват зависимостта на различни сектори от космическите услуги и възможността киберинциденти да засегнат комуникациите, навигацията и системите за наблюдение.

От сигурност чрез неизвестност към сигурност чрез прозрачност

В продължение на десетилетия космическата индустрия разчиташе до голяма степен на ограничената достъпност на информацията. Системите бяха специализирани, хардуерът и софтуерът често бяха собственически, а техническите протоколи и подробностите за инфраструктурата се пазеха в тесен кръг.

Развитието на т.нар. New Space промени този модел. Комерсиализацията, частните инвестиции, цифровизацията, отвореният софтуер, глобалните вериги за доставки и масовото използване на готови търговски компоненти разшириха достъпа до технологии и техническа информация.

Това създава ново противоречие: нападателите могат по-лесно да придобиват компоненти и да изследват потенциални уязвимости, докато защитниците все още разполагат с ограничена информация за реалните заплахи и с недостатъчно развити механизми за обмен на данни.

Според Поарие връщането към модела на сигурност чрез неизвестност не е реалистично решение. Необходим е преход към сигурност чрез прозрачност, която да позволява по-добро разбиране на способностите на нападателите и на използваните от тях методи.

Това не означава всички инциденти и технически подробности да се публикуват без ограничения. Чувствителната информация може да остане в рамките на доверени професионални общности, но трябва да съществуват работещи механизми за споделяне на разузнавателни данни за заплахи между оператори и организации.

Обменът на информация и бордовото наблюдение са приоритети

Поарие препоръчва космическите компании да се включват в центрове за обмен и анализ на информация (ISAC), които събират, анализират и споделят данни за кибернетични и физически заплахи между оператори на критична инфраструктура и държавни институции.

Друг ключов приоритет е оценката на заплахите през целия жизнен цикъл на космическите системи – от проектирането и придобиването до експлоатацията и извеждането от употреба. Специално внимание трябва да се отдели на разработването на бордови сензори за откриване на злонамерена активност.

Индустрията започва да адаптира традиционните инструменти за киберразузнаване към ограниченията на космическите системи. Развитието на тези възможности би могло да доведе до специализиран пазар за разузнавателна информация за заплахи в космическия сектор, така че операторите и държавните агенции да имат достъп до подбрани данни за минали, текущи и възникващи рискове, без всяка организация да изгражда самостоятелно целия необходим капацитет.

Проблемът с управлението на риска остава актуален и за държавните космически програми. През август Сметната палата на САЩ (GAO) призова NASA да засили управлението на риска за космическите апарати и системи. Според одита агенцията все още не е изпълнила приоритетна препоръка за документирана оценка на риска в мащаба на цялата организация, която да установи и ограничи най-съществените заплахи и уязвимости. Докладът откроява и пропуски в непрекъснатото наблюдение и интегрирането на мерките за киберсигурност в политиките и стандартите за придобиване на космически апарати.

За операторите на спътници и организациите, зависещи от космически услуги, основното предизвикателство е да преминат от предположението, че липсата на видими атаки означава сигурност, към модел, основан на реално наблюдение и споделяне на знания. Без надеждни данни за инцидентите, координация между операторите и специализирани средства за откриване на атаки космическият сектор ще продължи да има ограничена представа за действителния мащаб на заплахите.