Защо не липсата на технологии, а неефективните процеси често стоят в основата на успешните кибератаки

За доставчиците на управлявани ИТ и услуги по киберсигурност (MSP) най-голямото предизвикателство невинаги е недостигът на технологии. Все по-често основният риск идва от т.нар. оперативно триене – поредица от малки забавяния, ръчни процеси и липса на интеграция, които постепенно отслабват способността на екипите да откриват и реагират на инциденти навреме.

С увеличаването на броя на решенията за защита – крайни устройства, мрежова сигурност, управление на идентичности, облачни услуги и други – количеството събирани данни и предупреждения нараства експоненциално. Вместо по-добра видимост обаче много организации получават повече шум, по-сложни процеси и по-бавни реакции.

Повече данни невинаги означават по-добра защита

Една от най-честите заблуди е, че повече инструменти автоматично повишават нивото на сигурност. Ако липсват интеграция и автоматизация, анализаторите са принудени ръчно да събират информация от различни системи, което увеличава вероятността за грешки и забавя реакцията при инциденти.

Оперативното триене обикновено се проявява в три основни направления:

• между различните системи, когато липсва обмен на информация и автоматизирана корелация;
• между откриването и реакцията, когато предупрежденията се обработват твърде бавно;
• между човешкия капацитет и обема на предупрежденията, който често надхвърля възможностите на екипите.

Именно тези забавяния дават време на нападателите да разширят достъпа си, да придобият допълнителни привилегии и да компрометират повече системи.

Автоматизацията се превръща в конкурентно предимство

Водещите MSP организации вече не разглеждат автоматизацията като бъдещ проект, а като необходимост. Те инвестират в автоматизирано изпълнение на стандартни процедури, интелигентно приоритизиране на предупрежденията и интегрирани платформи, които намаляват времето между откриването и реакцията.

Все по-важни показатели стават не броят обработени инциденти, а времето за откриване (MTTD), времето за реакция (MTTR) и реалното влияние върху риска за клиента.

Най-опасният проблем остава усещането, че всичко функционира нормално. Докладите се генерират, предупрежденията пристигат, билетите се затварят, но скритите оперативни забавяния постепенно намаляват ефективността на защитата. В условията на все по-автоматизирани кибератаки именно способността на MSP доставчиците да откриват и елиминират тези „невидими“ пречки ще определя конкурентоспособността им. В съвременната киберсигурност победител няма да бъде този, който разполага с най-много инструменти, а този, който превръща информацията в навременни действия.