Правителството на Нигерия предприе по-строги мерки срещу финансовите измами и киберпрестъпленията, като през изминалата година арестува повече от 1000 души и успешно заведе 152 дела, свързани с кибернетични измами и мошеничества.
На 3 февруари Комисията за икономически и финансови престъпления (EFCC) на Нигерия повдигна обвинения на 42 чуждестранни граждани – предимно китайци и филипинци – по обвинения, свързани с предполагаеми инвестиции в криптовалута и измами, част от мащабна акция, проведена през декември 2024 г. срещу предполагаем киберпрестъпнически синдикат от близо 800 души.
Обвиняемите умишлено са „осигурили достъп до компютърна система, която е била организирана с цел сериозна дестабилизация на икономическата и социалната структура на Федерална република Нигерия, като са набавили и използвали нигерийски младежи за кражба на самоличност и други компютърни измами“, се посочва в изявление на EFCC.
Киберпрестъпността и кибератаките продължават да бъдат сериозен проблем за Нигерия и Африка като цяло. Според данни, предоставени от фирмата за киберсигурност Check Point Software Technologies, средностатистическата африканска организация се сблъсква с близо 3200 атаки седмично, което е със 73% повече от средното за света. Африка все повече се превръща в център за киберпрестъпления, като в класацията на Check Point за 20-те области с висок риск от киберпрестъпления са отбелязани осем държави. Етиопия зае първото място като най-рискова за киберпрестъпленията страна, а Нигерия се класира на 19-о място.
Континентът бързо внедрява технологии, но не винаги с подходяща защита, което води до уязвимост на системите – казва Лионел Дартнал, изпълняващ длъжността мениджър за Южна Африка в Check Point.
„Виждаме, че Африка е особено уязвима в сравнение с други региони и много нападатели често тестват нови методи тук, преди да ги внедрят в други части на света“, казва той, като изброява бързото разширяване на цифровия отпечатък и широкото разпространение на изчислителните облаци като фактори, които отварят региона за повече атаки.“
Африка бързо подсигурява своята екосистема
Като цяло в страните от Глобалния юг – включително държавите от Африка, Латинска Америка и Южна Азия – има най-малък брой организации, които съобщават, че са киберустойчиви, според „Глобална прогноза за киберсигурност 2025“ на Световния икономически форум. В Европа и Северна Америка около 15 % от организациите нямат увереност в способността на държавата си да реагира на значителни киберинциденти. В Африка и Латинска Америка увереност нямат съответно 36% и 42%.
Макар че африканските държави са непропорционално представени в топ 20 на най-рисковите в киберпространството държави и в липсата на увереност в киберустойчивостта им, техните икономики също така са начело на списъка по отношение на растежа, като 11 от 20-те най-бързо развиващи се икономики са в Африка. Като цяло по-младото население на Африка и засилената цифровизация носят повече рискове, но и повече възможности, казва Дартнал от Check Point.
„Континентът разполага само с 20 000 квалифицирани инженери по киберсигурност, което показва остра нужда от повече експерти, които да се присъединят към тази област“, казва той. „Въпреки това, както частните, така и публичните институции се фокусират върху стимулирането на обучението по киберсигурност, особено сред младите хора, както за да се запълни острият недостиг на умения, така и за да се осигури критично необходимата заетост.“
Организациите в Нигерия – и в Африка като цяло – са подложени на много повече атаки в сравнение със световните групи. Източник: „2024 African Perspectives on Cyber Security“ на Check Point Software
Нигерия обаче продължава да се сблъсква с икономически проблеми, които оказват влияние върху способността ѝ да създаде надеждна онлайн екосистема. През последните три години Нигерия се сблъска със значителни икономически предизвикателства, включително годишна инфлация от над 30 %, по-висока безработица и нарастващ дълг, според бюджетната и икономическа прогноза на PricewaterhouseCoopers за Нигерия за 2025 г. През 2024 г. нигерийското правителство трябваше да спре въвеждането на данък върху киберсигурността след обществено несъгласие. В същото време в Нигерия са регистрирани много повече атаки на организации, отколкото средно в световен мащаб.
Внос на киберпрестъпност
Трикът за държави като Нигерия е да направят работните места в областта на киберсигурността достъпни и по-привлекателни от киберпрестъпността. Правителството вече се е обърнало към организации, като Студентския съюз на ръководителите и Нигерийската асоциация за регистрация на интернет (NIRA), за да подсили обучението по киберсигурност и информираността за измамите.
Освен това през последната година правоприлагащите органи са увеличили разследванията и операциите по правоприлагане. През юли 2024 г. Интерпол работи с властите в 21 държави, за да арестува западноафриканските киберпрестъпници, замесени във финансови измами, в рамките на операция, наречена „Чакал III“. През декември 2024 г. подобно сътрудничество доведе до ареста на повече от 1000 заподозрени, свързани с финансови загуби за над 192 млн. долара в цяла Африка.
Нигерийското правителство подчертава, че много от киберпрестъпните схеми, които действат в страната, не се управляват от нигерийци. По време на масираната акция, довела до ареста на 792 заподозрени, за които се твърди, че са участвали в мрежа за измами с романтика и криптовалутни инвестиции, почти една четвърт от задържаните не са били нигерийски граждани и са включвали 148 китайци, 40 филипинци, двама харзартци, един пакистанец и един индонезиец, според изявление от декември 2024 г.
„Чужденците се възползват от злощастната репутация на нашата страна като убежище на измами, за да се установят тук, за да прикрият жестоките си престъпни начинания“, заяви на пресконференция Ола Олукоеде, председател на EFCC. „Но, както показа тази операция, в Нигерия няма да е скривалище за престъпниците.“
