Британската компания залага на Ka-band спектър от Лихтенщайн и позиционира ConnectedCosmos като алтернатива на глобалните мегаконстелации

Базираната в Оксфорд космическа компания Open Cosmos обяви планове за изграждане на нов тип сателитна мрежа, насочена към правителства, оператори на критична инфраструктура и организации, загрижени за устойчивостта и суверенитета на своите данни.

Новата инициатива – ConnectedCosmos – беше представена по време на Mobile World Congress в Барселона, в контекст на засилващите се европейски усилия за намаляване на зависимостта от големи извънконтинентални технологични доставчици.

Спектърът от Лихтенщайн – стратегически актив

Наскоро Open Cosmos спечели ключов сегмент от сателитния спектър на Лихтенщайн, изпреварвайки конкуренти като:

• Rivada Space Networks

• Kleo Connect

Придобитият ресурс е в Ka-band – високочестотен спектър, който позволява пренос на големи обеми данни при високи скорости. Това го прави особено подходящ за:

• Широколентов достъп

• Защитени комуникационни мрежи

• Висококапацитетни сателитни услуги

В официалната си позиция компанията посочва, че използването на Ka-band спектъра ще позволи на потребителите да функционират в „все по-оспорвана орбитална среда“.

„Истински суверенитет в орбита“

Главният изпълнителен директор Рафел Жорда Сикьер подчерта, че ConnectedCosmos цели да предостави европейска алтернатива на транснационалните мегаконстелации, като осигури:

• Оперативна устойчивост

• Сигурна свързаност

• Автономен контрол върху инфраструктурата

По думите му, проектът представлява „скок напред“ за Европа в изграждането на независима комуникационна екосистема в орбита.

Компанията уточнява, че не продава просто „линк в космоса“, а цялостна мрежова архитектура – концепция, която предполага по-дълбока интеграция и контрол върху комуникационния слой.

Техническа архитектура – ниска орбита и ниска латентност

ConnectedCosmos ще бъде изградена като констелация в ниска околоземна орбита (LEO). През миналата година Open Cosmos вече изведе два сателита в орбита – първа стъпка към изграждането на мрежата.

LEO архитектурата предлага съществени предимства спрямо традиционните геостационарни сателити:

• По-ниска латентност

• По-бърза реакция при обмен на данни

• По-добра пригодност за чувствителни към закъснение приложения

Макар основният фокус да е върху правителствени и корпоративни клиенти, компанията допуска възможност за разширяване към по-широки услуги при необходимост.

Регулаторна подкрепа за „direct-to-device“ свързаност

Инициативата на Open Cosmos съвпада с регулаторни промени във Великобритания. Националният регулатор Ofcom обяви намерение да адаптира лицензионните условия на мобилните оператори, така че да позволи „direct-to-device“ сателитни услуги.

Това означава, че сателитите ще могат директно да свързват стандартни смартфони – без необходимост от специализирани терминали – за гласови обаждания, съобщения и мобилни данни.

Европейската надпревара – IRIS²

Паралелно с това, Европейската комисия подкрепя мащабния консорциум SpaceRISE, който разработва проекта IRIS² (Infrastructure for Resilience, Interconnectivity, and Security by Satellite).

С бюджет от над 10.6 милиарда евро, инициативата предвижда изстрелването на 290 сателита в средна и ниска орбита до 2030 г. Проектът се разглежда като един от най-големите инфраструктурни космически ангажименти в Европа.

Геополитически и стратегически контекст

Развитието на европейски сателитни констелации трябва да се разглежда в по-широк стратегически контекст:

• Растяща зависимост от частни глобални мрежи

• Повишени рискове за киберсигурността

• Геополитическа конкуренция в орбиталното пространство

• Нужда от контрол върху комуникационните канали при кризи

С нарастващото значение на космическата инфраструктура за военни, енергийни и телекомуникационни системи, въпросът за „суверенитет в орбита“ преминава от политическа реторика към стратегическа необходимост.