Последният доклад на Palo Alto Networks, публикуван от техния екип за разузнаване Unit 42, предизвика критики в бранша на киберсигурността. Вместо да посочи Китай като източник на нова кампания за кибершпионаж, докладът описва хакерската група като „група, свързана с държава, оперираща в Азия“.

Според Reuters, черновата на доклада съдържала ясни доказателства за връзка с Пекин, но ръководството на Palo Alto е наредило промяната поради опасения от възможна репресия срещу служители или клиенти на компанията в Китай.

Намеци за участие на Китай

Въпреки избягването на директна атрибуция, докладът включва индиректни улики за китайска намеса:

• Хакерите действат в часовата зона GMT+8, включително Китай.

• Атаките срещу Чехия след срещата на президента й с Далай Лама, духовен лидер на Тибет, който е нежелан за Пекин.

Контраст с Google

За разлика от Palo Alto, Google не се поколеба да посочи Китай като източник на държавно спонсорирани кибератаки, като подчерта, че страната е извършила повече кампании от всяка друга държава или категория заплахи.

Анализаторът Джъстин Баси от Australian Strategic Policy Institute коментира:

„Една фирма избягва конкретна атрибуция заради геополитически риск. Друга назовава извършителя и поставя активността в по-широк стратегически контекст.“

Финансови и стратегически фактори

Palo Alto има пет офиса и над 70 служители в Китай, което означава значителна експозиция на местния пазар. По-малки компании често зависят от приходите от Китай, което ги прави уязвими към финансови и регулаторни репресии.

През януари 2026 г., Китай забрани използването на софтуер от редица западни компании за киберсигурност, сред които CrowdStrike, Broadcom и Fortinet, което доведе до спад на акциите им и ограничения върху бизнеса им.

Проблемът с публичната осведоменост

Експертите предупреждават, че цензурата на геополитическа атрибуция води до ограничена обществена информираност.

Томас Рид, професор в Johns Hopkins University, коментира:

„Винаги е било неприятно да се назовават конкретни държави, особено когато имате персонал на място. Трябва ли да излагате на риск хората си?“

Баси добавя, че такъв подход подкопава доверие, публична дискусия и споделена ситуативна осведоменост – ключови за демократичните общества:

„Ако стратегически значими заплахи се описват уклончиво, а по-малко съдържателни рискове – открито, обществото остава с непълна картина.“