Автор: Бари Колинс

От време на време може да ви попитат – ако утре започнете нова работа – кое е ИТ оборудването, което бихте искали да ви бъде предоставено? Вероятно бих отговорил, че искам монитор 3:2 4K, който може да се завърта в портретен режим; толкова много от работата ми се извършва в няколко прозореца, че сегашният ми 24-инчов екран вече не е достатъчен.

Е, животът се движи бързо. В момента на писане на статията на бюрото ми стои 27-инчов Quad HD монитор с възможност за завъртане, който донякъде мразя.

Животът беше лесен с моя 24-инчов Full HD екран. Можеше да се работи с два документа един до друг и всичко се мащабираше добре. С тези три допълнителни инча нещата не са толкова приятни. Увеличаването на разделителната способност до 2560 x 1440 е проблематично. Да, имам повече екранна площ за игра, но иконите са малки, а текстът често е труден за четене.

Заиграх се с опциите за мащабиране на macOS, но не мога да се справя. Ако намалите до 2 048 x 1 152, нещата изглеждат размазани; ако върнете мащаба до Full HD, всичко изглежда непропорционално, сякаш сте седнали твърде близо до екрана.

Някои приложения – подчертавам думата „някои“ – ви помагат да заобиколите проблема с малките икони или текст. Мога да мащабирам независимо както потребителския интерфейс (UI), така и прозореца на брилянтния браузър Vivaldi, така че всичко е с точния размер. Microsoft Word също ми позволява лесно да увеличавам страницата, така че да мога да чета това, което пиша, без да притискам носа си към стъклото.

Други отказват да бъдат толкова услужливи. Приложението ми за електронна поща, Spark, няма опции за мащабиране, което прави някои съобщения трудни за четене като роман на Уил Селф. Подобно е и приложението ми за календар, Cron, така че известно време не ме очаквайте на пресконференции. Photoshop има малко мащабиране на потребителския интерфейс, въпреки че не ви предупреждава, че трябва да рестартирате Photoshop, за да влезе в сила. В резултат на това прекарах десет минути, крещейки „Нищо не си направил!“ на моя кралски екран, преди едно видео в YouTube да ме спаси.

Имам и система Windows 11, свързана към монитора, и там нещата са малко по-добре. Опциите за мащабиране на ниво операционна система са също толкова неефективни, а същите проблеми с малкия текст/икони възникват и при някои приложения, главно тези от по-малки разработчици. Сега прекарвам деня си, извивайки врат напред-назад от екрана, в зависимост от това кое приложение използвам. Сигурен съм, че в 98,6 % от случаите това няма да се препоръчва в наръчниците за здравословни и безопасни условия на труд.

Разбира се, преживяването на големия екран има и положителни страни. Определено е по-лесно да се работи с два или дори три прозореца на приложения един до друг на по-големия екран. Потребителите на Windows 11 могат също така да видят, че новата актуализация им дава голямо предимство пред macOS сега, поради лекотата, с която можете да прихващате прозорци във фиксирани оформления. Трябваше да изтегля приложение от трета страна (Magnet), за да прихващам прозорци в macOS, а това далеч не е толкова просто, колкото в Windows.

Що се отнася до мечтата ми без усилие да обръщам екрана в портретен режим и да работя върху дългите си трактати, без да се налага постоянно да скролвам нагоре-надолу? Е, това се оказа провал. Първо, дизайнът на бюрото ми прави завъртането на екрана почти невъзможно, не на последно място защото обикновено под монитора имам отворен екран на моя MacBook Pro. Дори и да си купя ново бюро и да преместя лаптопа настрани, обръщането на монитора в портретен режим пак няма да е лесна работа заради кабелите за захранване и дисплей, които излизат от задната част на екрана. Трябва да има доста голяма хлабина в тези кабели, за да бъде завъртането безболезнено, което означава да жонглирате с щепсели под бюрото и да се молите да не издърпате случайно кабела на дисплея в процеса на работа.

Поуката от тази история? Внимавайте какво си пожелавате. Ще продължа да търся приложения, които предлагат правилно мащабиране, и ще променям настройката на бюрото си, за да видя дали мога да направя нещата по-удобни, но преминаването към по-голям екран създаде толкова проблеми, колкото и реши. Предположението, че по-големият е по-добър, се оказа крайно погрешно. Подобно на политик, който предлага оправдания след голям провал, аз наистина не оценявах мащаба на проблема.