Полският външен министър Радослав Сикорски отправи остри обвинения към Илон Мъск, заявявайки, че милиардерът „печели от военни престъпления“, след като се появиха данни, че Русия използва сателитната система Starlink за подпомагане на удари с дронове срещу Украйна.
В публикация в X Сикорски директно се обърна към Мъск с призив да спре използването на Starlink от руските сили за атаки срещу украински градове. Изказването е част от продължаващо напрежение между двамата, което датира още от миналата година.
Как Русия използва Starlink
Според анализ на Института за изследване на войната (ISW), руските сили все по-често използват Starlink, за да разширят обхвата и ефективността на ударни дронове. Особено внимание привличат дроновете BM-35, оборудвани със Starlink терминали, които имат обсег до 500 километра.
Този радиус обхваща почти цяла Украйна, цяла Молдова и части от държави членки на НАТО, включително Полша, Румъния и Литва, ако бъдат изстреляни от окупирани украински територии.
ISW посочва, че още през септември 2024 г. са засечени дългобойни дронове Shahed със Starlink, а през декември 2025 г. – ударни дронове Molniya, също оборудвани със сателитната система. Според анализаторите руските „среднодалечни удари“ целят да се възползват от ограничените възможности на украинската противовъздушна отбрана.
Санкции и противоречия
Американските санкции, наложени след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., забраняват продажбата и доставката на Starlink на руското правителство и свързани с него структури. Въпреки това, системата очевидно продължава да се използва от руските сили, което поражда въпроси за контрола и проследяемостта на терминалите.
Парадоксално, Starlink е и ключов елемент за украинските военни и граждански комуникации, особено в условията на постоянни прекъсвания на електрозахранването. В същото време Мъск отказа да предостави Starlink покритие над окупирания Крим през 2022 г., което възпрепятства украинска контраофанзива, като мотивът тогава беше риск от ядрена ескалация.
Допълнително напрежение създадоха и съобщения, че САЩ са заплашили да ограничат достъпа на Украйна до Starlink, ако Киев не се съгласи на сделка за критични минерали.
ЕС търси независимост от Starlink
На фона на тези събития Европейският съюз ускори усилията си за изграждане на собствена сигурна и криптирана сателитна комуникационна система. По време на Европейската космическа конференция на 27 януари еврокомисарят по отбрана и космос Андрюс Кубилюс представи инициативата като „първа стъпка към суверенна сателитна свързаност“.
Системата GOVSATCOM вече предоставя комуникационен капацитет на държавите членки за военни и правителствени нужди и включва осем сателита от пет държави. Тя е отворена за всички членки на ЕС и в момента се разглежда и искането на Украйна за достъп.
Паралелно с това ЕС развива проекта IRIS² – многобитна сигурна сателитна констелация от около 290 сателита, която се очаква да започне работа през 2029 г. Целта е намаляване на зависимостта на Европа от американски космически услуги и повишаване на стратегическата автономия.
Геополитически и технологични последици
Случаят със Starlink подчертава колко тясно са преплетени съвременните конфликти с частни технологични компании. Обвиненията срещу Илон Мъск и използването на комерсиални сателитни системи във война поставят сериозни въпроси за отговорността, контрола и ролята на частния сектор в глобалната сигурност.
За ЕС това е допълнителен стимул да ускори изграждането на собствени, суверенни комуникационни инфраструктури, особено на фона на нарастващо напрежение със САЩ и засилващия се натиск от големи технологични корпорации.
