Желанието да се представят „различни гледни точки“ чрез изкуствен интелект (ИИ) може да има неочакван и опасен ефект – засилване на дезинформацията. Това е един от основните изводи от експеримент, проведен от The Guardian, който разкрива, че ChatGPT-5.2 често цитира Grokipedia като източник при отговори на чувствителни политически теми.

Какво показва експериментът

По време на теста най-новият модел на ChatGPT е получил над 12 въпроса, като в 9 от тях отговорите са съдържали препратки към Grokipedia. Въпросите са били свързани с Холокоста и Иран – теми с висок обществен и политически заряд.

Grokipedia, стартирана през октомври миналата година, е проект, който според Илон Мъск цели да бъде „безпристрастна“ алтернатива на Wikipedia. На практика обаче платформата бързо попада под обществено внимание заради дясноориентирани и наративни интерпретации, които често се разминават с утвърдени факти.

Дори първоначалното стартиране на Grokipedia е било отложено, за да се „прочисти пропагандното съдържание“ – показателен детайл за проблемите още в зародиш.

Избирателно цитиране и проблемни контексти

Интересен момент, отбелязан от The Guardian, е че ChatGPT не цитира Grokipedia, когато е помолен да повтори известна дезинформация за HIV/AIDS епидемията или за Доналд Тръмп.

В същото време, при въпроси за MTN Irancell и връзките ѝ с иранското правителство, моделът използва по-силни и категорични твърдения, подкрепени именно с препратки към Grokipedia.

Това избирателно поведение повдига въпроса дали ИИ моделите не придават легитимност на спорни източници в определени геополитически и идеологически контексти

Позицията на OpenAI

От OpenAI обясняват, че моделът генерира отговори, като комбинира информация от различни публични източници и гледни точки. Компанията подчертава, че използва филтри за сигурност, за да предотвратява повтарянето на съдържание, което може да навреди на потребителите, както и да предоставя прозрачност относно използваните източници.

Въпреки това, цитирането на Grokipedia остава тревожно, предвид репутацията ѝ и ограниченията ѝ като източник на информация.

Примерът с Джордж Флойд

Един от случаите, предизвикали остра онлайн дискусия, е свързан с Джордж Флойд.

• Wikipedia го описва като „афроамерикански мъж, убит от бял полицейски служител по време на арест в Минеаполис“.

• Grokipedia, от своя страна, го определя като „американски мъж с дълго криминално досие“.

Тази разлика не е просто редакционен нюанс, а съществено преформулиране на контекста, което влияе върху общественото възприятие.

Затворена система без обществен контрол

За разлика от Wikipedia, Grokipedia не може да бъде редактирана от потребители. Актуализациите и промените се извършват изцяло от чатбота Grok, разработен от xAI. Това създава централизиран модел на контрол, при който липсва прозрачност и механизъм за корекция от общността.

Регулаторен натиск от ЕС

Ситуацията допълнително се усложнява от информация, че Европейската комисия подготвя производство срещу Grok по силата на Акта за цифровите услуги (DSA). Целта е налагане на по-строги изисквания за прозрачност, модериране и отговорност при разпространението на съдържание чрез ИИ системи.

По-големият въпрос

Случаят ясно показва, че балансът между плурализъм и достоверност остава едно от най-големите предизвикателства пред ИИ моделите. Представянето на „алтернативни гледни точки“ без ясен контекст и проверка може да се превърне в механизъм за легитимиране на дезинформация, особено когато става дума за политически и исторически чувствителни теми.