Ново изследване поставя под въпрос практиките на Meta и TikTok и ролята на рекламодателите

Рекламните технологии отдавна са в основата на дигиталната икономика, но нови анализи показват тревожна тенденция – инструменти, създадени за маркетинг, все по-често функционират като механизми за агресивно събиране на лични данни, при това дори без реално съгласие от страна на потребителите.

Според изследване на Jscrambler, широко използваните tracking пиксели на Meta и TikTok могат да се разглеждат като легализирана форма на инфостийлър софтуер.

Как работят tracking пикселите – невидимият механизъм зад рекламата

Tracking пикселите представляват малки JavaScript фрагменти, свързани с невидими изображения, които се зареждат при посещение на уебсайт.

Това активира процес, при който:

• се събират данни за поведението на потребителя

• информацията се изпраща към сървърите на платформата

• създават се детайлни профили за микротаргетиране

На практика, всеки клик върху реклама може да задейства верига от събиране и анализ на чувствителни данни.

Какви данни се събират – мащабът надхвърля очакванията

Според анализа, обхватът на събираната информация е значително по-широк от стандартните маркетингови нужди.

Сред данните попадат:

• Лична идентифицираща информация (PII) – имена, имейли, телефонни номера, локация

• Финансови данни – последни цифри от карти, валидност, име на картодържател

• Поведенчески модели – действия в онлайн магазини, добавяне в количка, въвеждане на данни за плащане

• Детайли за покупки – продукти, цени, количества, валута

Особено притеснително е, че в някои случаи се записва дори структурата на checkout процесите, което създава риск от изтичане на бизнес логика и търговски тайни.

Съгласието като формалност – защо контролът на потребителя е илюзия

Един от най-критичните изводи е, че tracking пикселите се активират още преди потребителят да е направил избор относно бисквитките или споделянето на данни.

Това означава:

• събирането започва при първо зареждане на страницата

• опциите тип „Не споделяй лични данни“ често са де факто без значение

• потребителят няма реален контрол върху процеса

Тази практика поставя сериозни въпроси относно съответствието с регулации като GDPR и CCPA.

Рискът за бизнеса – когато рекламата се превръща в правен проблем

Въпреки че технологиите са разработени от големи платформи, реалната отговорност често пада върху компаниите, които ги използват.

Основните рискове включват:

• Нарушения на регулации за защита на данните

• Загуба на доверие от страна на клиентите

• Репутационни щети

• Излагане на трети страни и supply chain риск

• Потенциално изтичане на конкурентна информация

Ключов проблем е, че много организации не разбират напълно какви данни събират чрез външни скриптове, внедрени в техните сайтове.

Прехвърляне на отговорността – стратегия или системен проблем

Платформите като TikTok подчертават, че:

• рекламодателите сами конфигурират какви данни се събират

• те носят отговорност за съответствие с местните закони

Но според експерти, инструментите са проектирани така, че по подразбиране да събират максимално количество информация, което създава асиметрия между доставчик и клиент.

Реални последици – съдебни дела и финансови санкции

Подобни практики вече водят до сериозни правни последствия.

Показателен пример е колективният иск срещу Mass General Brigham и свързани медицински институции, включително Dana-Farber Cancer Institute, завършил със споразумение от 18 млн. долара.

Важно е да се подчертае – санкцията не е за директна злоупотреба с данни, а за липса на прозрачност относно събирането им.

По-широкият извод – когато легалното не означава безопасно

Случаят с рекламните пиксели очертава тревожна тенденция в дигиталната екосистема:

• границата между маркетинг и наблюдение се размива

• легитимни инструменти могат да функционират като заплаха

• отговорността се разпределя неравномерно между участниците

В този контекст става ясно, че киберсигурността и защитата на личните данни вече не са само технически въпрос, а стратегически бизнес риск.