От началото на февруари в САЩ се разгръща нова форма на граждански протест – призив за масов бойкот на големи технологични компании, които активно или пасивно подкрепят президента Доналд Тръмп и операциите на имиграционната служба ICE. Инициативата насърчава американците да прекратят абонаментите си и да ограничат използването на услуги на Big Tech, с аргумента, че пазарният натиск е единственият език, който администрацията и корпоративните елити разбират.

От еднодневна стачка към месечен икономически натиск

Поводът за кампанията идва след неуспешен опит за национална икономическа стачка на 30 януари, насочена срещу действията на ICE, включително операция в Минеаполис, при която загинаха двама души. Макар протестът да получи подкрепа от известни личности, той остана символичен и не доведе до реални икономически последици.

Проблемът, според критиците, е, че икономическите бойкоти често удрят най-силно малките бизнеси, особено в условия на нарастваща инфлация и разходи за живот. Така много предприемачи се оказват пред избор – да демонстрират солидарност и да загубят доходи или да продължат работа и да бъдат обвинени в бездействие.

Идеята на Скот Галоуей: „Тих, но плашещ“ бойкот

Маркетинг професорът от Нюйоркския университет Скот Галоуей, известен критик на Big Tech, предлага различен подход: цял месец, посветен на бойкот на водещи технологични корпорации като Meta, Amazon, Microsoft, Apple и Google.

Според него:

• еднодневните протести са „дразнещи“,

• месечният спад в потреблението е „плашещ“ за пазарите и властта.

Галоуей твърди, че президентът Тръмп не реагира на обществен натиск, медии или съдилища, а единствено на движението на пазарите. Именно затова кампанията, наречена „Resist and Unsubscribe“, цели да удари компаниите, които имат реално влияние върху икономиката и политическите решения.

Защо точно Big Tech

Според инициаторите, ръководителите на големите технологични компании са тясно обвързани с администрацията на Тръмп, като в замяна на лоялност получават:

• данъчни облекчения,

• регулаторна толерантност,

• възможности за разширяване на държавни договори.

Сред посочените примери са:

• Meta, която се отказа от външна проверка на фактите;

• Amazon, чийто основател Джеф Безос инвестира десетки милиони в проправителствени проекти, докато съкращава журналисти;

• компании, които директно работят с ICE – например AT&T, получила договори за над 90 млн. долара за ИТ и мрежови услуги.

Списъкът на таргетираните компании включва Amazon, Apple, Google, Microsoft, Meta, Netflix, Uber, Paramount+, X и OpenAI, както и техните абонаментни услуги – Prime Video, Audible, Apple TV, YouTube Premium, Microsoft Office, WhatsApp, Uber One и други.

Финансовият ефект: символичен или реален

Критиците на инициативата поставят под съмнение реалния икономически ефект. Крис Ферис, вицепрезидент по дигитална стратегия в Pierpont Communications, посочва, че:

• Big Tech компаниите са дълбоко интегрирани в ежедневието на хората,

• дори при отказ от един абонамент, потребителите често продължават да използват други услуги на същата екосистема,

• приходите им са глобални, не само американски.

Примерът с Netflix е показателен: при около 81 млн. абонати в САЩ, дори отлив от 1 млн. потребители би довел до загуба от приблизително 16,5 млн. долара месечно – сума, която трудно би надвишила потенциалния политически или регулаторен натиск от страна на правителството.

Истинската стойност: гражданско съзнание и натиск

Според Кейт О’Нийл, международно признат „технологичен хуманист“, силата на подобен бойкот не е толкова във финансовите щети, колкото в психологическия и гражданския ефект.

Тя подчертава, че:

• подобни действия помагат на хората да се възприемат не само като потребители, а и като граждани,

• малките, видими актове на отказ изграждат колективно усещане за влияние,

• бойкотът може да бъде отправна точка към по-дългосрочен натиск за реформи – антимонополно законодателство, прозрачност на алгоритмите и по-строга регулация на данните.

В този контекст отказът от абонамент е не просто икономически жест, а „репетиция на съпротива“, която свързва дигиталните навици с политически искания.

Повече от пазарна стратегия

Дали Big Tech ще усети сериозно финансово удара – остава спорно. Но кампанията „Resist and Unsubscribe“ ясно показва нарастващото напрежение около ролята на технологичните гиганти в държавната политика и имиграционния контрол.

С над 450 технологични служители, подписали петиция срещу сътрудничеството на компаниите им с ICE, инициативата може да се окаже не толкова икономически инструмент, колкото катализатор за по-устойчив и организиран граждански натиск.