Слухове за технологичен проект в източното полукълбо разпалиха дебат около възможността живи птици да бъдат използвани като дистанционно насочвани биодронове. Поводът – видеа и твърдения на стартъп, който заявява, че разработва гълъби с имплантирани невронни интерфейси.

Темата неизбежно напомня на популярната GenZ конспирация „Birds aren’t real“, според която правителството е заменило птиците с дронове-шпиони. Настоящият случай обаче не е сатиричен – поне според публичните твърдения на компанията.

Neiry Group и проектът PJN-1

Стартъпът Neiry Group се самоопределя като „международна deeptech компания“ с офиси в Москва и Дубай. Според публикации, компанията е свързана с Института по изкуствен интелект към Московския държавен университет, ръководен от Катерина Тихонова, сочена от медии като дъщеря на Владимир Путин.

Neiry твърди, че разработва биодронове PJN-1 – живи гълъби с имплантирани невронни интерфейси и компактни електронни модули за наблюдение, поставени в малък „гръбен“ модул.

Компанията заявява, че:

• невронната система осигурява лека стимулация на определени мозъчни зони,

• птицата запазва естественото си поведение,

• може да прелита до 400 км дневно без батерия,

• системата би могла да се използва там, където механичните дронове имат ограничения по тегло, обсег или автономност.

В края на 2025 г. бяха публикувани тестови видеа, показващи гълъби, които изглеждат насочвани чрез дистанционни инструкции.

Към момента обаче липсват рецензирани научни публикации, доказващи ефективността или дори реалното съществуване на PJN-1 като работеща система.

Научен контекст – възможно ли е?

Един от научните съветници на проекта е Михаил Лебедев – специалист по мозъчно-компютърни интерфейси с публикации в престижни издания като Nature и Science Translational Medicine.

Изследванията в областта на невростимулацията действително показват, че чрез импланти могат да се влияят движенията на животни. Ключовият въпрос обаче е степента на контрол.

Както отбелязва анализатор по отбранителна политика, известен като Mark K в блога „Eyes in the Skies“:

„Влияние не означава прецизен контрол.“

В условията на съвременна дронова война „почти достатъчно“ не е достатъчно. Военните операции изискват:

• точно следване на маршрути,

• стабилно задържане над цел,

• предвидима ориентация на сензори,

• надеждна комуникация и предаване на данни.

Според анализа биодроновете са „крехки, трудно мащабируеми, етично проблематични и оперативно неефективни“ – противоположност на тенденцията към евтини, масови и разходни безпилотни системи.

Исторически паралел – Project Pigeon

Идеята за използване на гълъби във военни системи не е нова. По време на Студената война психологът Б. Ф. Скинър разработва Project Pigeon – програма за обучение на гълъби да насочват ракети чрез кълване по визуални цели в носовия конус.

Проектът получава първоначално финансиране, но в крайна сметка е прекратен поради технологични ограничения и липса на практическа приложимост.

Паралелни разработки и други експерименти

През 2024 г. научна публикация в Science описва биовдъхновен летателен робот, използващ биомиметичен скелет и истински гълъбови пера за крила и опашка – пример за хибриден подход между биология и роботика, но без използване на живи животни като носители на управление.

Междувременно Neiry Group твърди, че разработва и неврочипове за крави с цел повишаване на млечната продуктивност – още една спорна област от гледна точка на етика и приложимост.

По-широкият военен контекст

Паралелно Русия представи роботизираната система Depesha, предназначена за защита срещу камикадзе дронове. Машината използва въртящи се кабели или лопатки за създаване на защитна зона около превозното средство.

Критиците поставят под въпрос ефективността ѝ, като отбелязват, че при директно попадение системата би била уязвима. В социалните мрежи тя вече получи ироничното прозвище „ковчег с вентилатори“.

Реална иновация или стратегически сигнал?

Без публични научни доказателства проектът за гълъбови биодронове остава в сферата на твърденията. Дори да съществува технологична основа, мащабирането и оперативната надеждност изглеждат сериозно предизвикателство.

В по-широк план темата отразява три ключови тенденции:

• засилена интеграция на невронаука и отбранителни технологии,

• експерименти с нестандартни платформи за безпилотни операции,

• информационна война, в която демонстрационните видеа могат да имат по-голямо значение от реалната ефективност.

Дали става дума за работеща технология, експериментален прототип или стратегическа комуникация – това предстои да се изясни. Засега гълъбите остават по-скоро символ на технологичните амбиции, отколкото реален фактор в модерната дронова война.