Проучване на SANS показва, че организациите вече използват ИИ в ежедневните операции, докато механизмите за контрол, одит и човешки надзор не успяват да се развиват със същата скорост

Внедряването на ИИ в киберсигурността се ускорява рязко, но организациите все още не разполагат с необходимата зрялост, управление и експертиза, за да използват технологията надеждно. Това показва проучването SANS AI Survey Insights 2026, базирано на отговорите на 536 специалисти по киберсигурност и ИТ и 57 висши ръководители по сигурността от цял свят.

Делът на организациите, които използват ИИ в киберсигурността, е нараснал от 50% през 2025 г. до 78% през 2026 г. Само 27% от практикуващите обаче определят внедряването като зряла производствена среда. Това разминаване очертава основния проблем – компаниите вече са взели решението да използват ИИ, но все още не са изградили достатъчно зрели процеси, за да управляват последствията.

Атакуващите вече използват ИИ в целия жизнен цикъл на атаките

95% от анкетираните смятат, че киберпрестъпниците използват ИИ, а 78% от организациите съобщават за потвърдени или предполагаеми атаки, при които технологията е била използвана през последната година.

ИИ вече подпомага не само създаването на фишинг съобщения. Нападателите го използват за разузнаване, експлоатация на уязвимости, откриване на данни и автоматизирано социално инженерство, включително чрез дийпфейк технологии.

Това променя фундаментално баланса между атакуващи и защитници. Организациите не се изправят срещу един конкретен „ИИ вирус“, а срещу по-бързи, по-адаптивни и по-автоматизирани атаки.

Повече внедрявания, но и повече видими слабости

63% от специалистите посочват значителни недостатъци при използването на ИИ за откриване и реакция при заплахи – спрямо 45% година по-рано.

Този ръст не означава непременно, че ИИ е станал по-неефективен. По-скоро организациите вече го използват в по-голям мащаб и започват да виждат проблемите, които пилотните проекти често прикриват.

Най-често използваните приложения през 2026 г. са:

• разследване на инциденти – 47%;
• откриване на аномалии – 39%;
• автоматизирана реакция при инциденти – 39%;
• криминалистични разследвания – 35%;
• обобщаване на проблеми по сигурността – 35%.

Тенденцията е важна. ИИ постепенно се премества от ролята на инструмент за откриване на модели към участие в анализа и разследването – процеси, при които грешният извод може да има много по-сериозни последици.

Доверието се превръща в основното препятствие

Най-голямото предизвикателство вече не е техническата интеграция, а доверието в резултатите.

Сред основните опасения са прозрачността на решенията на ИИ – 40%, оценката на ефективността на доставчиците – 38%, и т.нар. халюцинации – 34%.

Това поставя организациите пред труден избор. Ако екипите приемат автоматизираните препоръки без проверка, рискуват да следват неправилни заключения. Ако проверяват всяко решение ръчно, голяма част от очакваните ползи от автоматизацията се губят.

Следователно човешкият специалист не изчезва от процеса. Неговата роля се променя – от изпълнител на всяка отделна задача към контролиращ, валидиращ и коригиращ ИИ системата.

Управлението на ИИ не трябва да остава само на хартия

76% от специалистите по сигурността вече имат отговорности, свързани с управлението на ИИ в организациите. В същото време повече от половината съобщават, че нямат формални рамки за одит.

Това създава сериозна пропаст между отговорност и възможност за контрол. Политика, която просто забранява използването на ИИ, не представлява ефективно управление. На практика подобен подход може да доведе до скрито използване на неразрешени инструменти, което прави наблюдението още по-трудно.

Ефективният модел изисква видимост – организацията трябва да знае кои ИИ инструменти се използват, кой отговаря за тях, какви данни обработват и как се проверяват резултатите им.

Човешката експертиза остава ключова защита

Въпреки ускорената автоматизация, човешките умения продължават да бъдат сред най-ефективните защитни механизми.

48% от участниците определят поведенческото откриване като най-ефективната защита срещу ИИ-базирани заплахи. Следват обучението на потребителите – 45%, човешкият анализ – 39%, Zero Trust – 37% и многофакторната автентикация – 33%.

Паралелно с това делът на специалистите, които заявяват, че ИИ променя нуждите от обучение на техните екипи, е нараснал от 51% през 2025 г. до 73% през 2026 г.

Това показва, че проблемът с ИИ не е само технологичен. Той е и проблем на компетентността. Организациите се нуждаят от специалисти, които могат да разбират ограниченията на моделите, да разпознават неправилни резултати и да се намесват, когато автоматизираната система греши.

Дебатът за ИИ  в киберсигурността е приключил

Проучването на SANS показва, че дебатът дали ИИ ще бъде част от киберсигурността вече е приключил. Организациите вече са направили своя избор. Истинският въпрос е дали управлението, процесите и хората могат да настигнат скоростта на внедряване.

През следващите месеци най-зрелите организации няма да бъдат непременно тези, които използват най-много ИИ. Предимство ще имат тези, които изграждат измерими механизми за проверка, поддържат пълна видимост върху използваните инструменти и инвестират в обучение на екипите си.

ИИ може да ускори откриването, разследването и реакцията при инциденти. Но без човешки надзор, качествено управление и постоянна проверка той може също толкова бързо да ускори и грешните решения.