Ако се начертаят достатъчно графики за ИИ, повечето от които „вървят нагоре и надясно“, може да се стигне до изненадващо конкретен извод. Според инженера и основател на Municipal Robotics Kaм Педерсен, моментът на сингулярността – точката, в която машините спират да бъдат разбираеми за хората – настъпва във вторник, 18 юли 2034 г., в 02:52:52.170 UTC.

По неговите думи това е моментът, в който САЩ ще са на втората си чаша кафе, а светът – на прага на нещо, което вече няма да може да обясни с познатите рамки.

Как се „изчислява“ сингулярността

Kaм Педерсен анализира редица утвърдени ИИ показатели – от изчислителна ефективност до честота на нови модели. Но почти всички те имат общ проблем:

• растат линейно

• или имат таван

• или, в най-добрия случай, са експоненциални, което означава, че достигат „безкрайност“ едва след безкрайно време

Както самият той пише:

„Данните показват, че машините се подобряват с постоянна скорост.“

Метрики като MMLU, токени за 1 долар и интервалите между нови версии са линейни. Няма „полюс“, няма сигнал за сингулярност.

Защо експоненциалният растеж не е достатъчен

Дори експоненциалният растеж се оказва твърде бавен. Ако сингулярността трябва да е конкретен момент, тя изисква не експонента, а хиперболична крива – такава, която:

• се ускорява все по-бързо

• става почти вертикална

• и „пресича хоризонта на събитията“ в краен момент

Именно такава крива Kaм Педерсен открива – но не там, където повечето биха търсили.

Не машините, а хората вървят към сингулярност

Хиперболичният показател не е изчислителната мощ, а човешкото внимание. По-конкретно – броят на научните публикации в arXiv, които съдържат думата “емержентно”.

Тази графика не просто расте – тя се ускорява по начин, който сам ускорява ускорението си.

„Показателят, който реално става хиперболичен, не е способността на машините, а човешката паника,“ казва Kaм Педерсен.
„Хората реагират с нарастваща скорост на нещо, което все още не се е случило.“

Сингулярност на възприятието, не на технологията

Очакванията за ИИ често се свеждат до карикатури – безкрайно количество хартиени кламери или свръхинтелигентни машини. Вместо това, според Педерсен, към 2034 г. изследователите ще са тези, които произвеждат „безкрайност“ – под формата на публикации, анализи и интерпретации.

На посочения вторник нещо трябва да се промени, защото текущата динамика е социално и институционално неустойчива.

Социалните ефекти вече са тук

Най-тревожната част от анализа не е бъдещето, а настоящето. Според Kaм Педерсен последствията от ускореното човешко внимание вече се наблюдават:

• изместване на работни места

• институционална нестабилност

• концентрация на капитал

• епистемологичен срив

• политическо пренареждане

Както той отбелязва:

„Това не са прогнози за 2034 г. Това са описания на 2026 г.“

Таймерът тик-така

Въпреки философските резерви, авторът настоява датата да бъде отбелязана. В публикацията си той дори добавя обратен брояч, който отброява малко над 3 000 дни до въпросния момент.

С лека ирония Педерсен заключава, че няма причина „епистемологичната скромност“ да пречи на един напълно работещ таймер.

Фразата „нагоре и надясно“, използвана в началото, е заемка от Питър Гърмъс, но този път води не до технологичен пробив, а до предупреждение за човешката реакция към него.

Ако тази интерпретация е вярна, сингулярността няма да бъде момент, в който ИИ ни надминава, а такъв, в който ние сами губим способността си да мислим трезво за него. И ако 18 юли 2034 г. действително има значение, то може да е като символ – не на машинна еволюция, а на социална.