Последните седмици в България бяха белязани от многохилядни протести, които демонстрираха силата на общественото недоволство. Значителен ефект върху организирането на тези прояви имат социалните мрежи, чрез които младите хора получават информация и се мобилизират. В разговор с Цоня Събчева за предаването „България-Европа и Светът на фокус“ на радио „Фокус“, инж. Янко Спасов от фондация „Киберсигурност за всеки“ обяснява как социалните мрежи могат да бъдат както инструмент за канализиране на обществената енергия, така и средство за манипулация.

Алгоритмите – невидимият двигател

Спасов сравнява ролята на социалните мрежи с опита на арабската пролет, където инфлуенсърите са играли ключова роля в мобилизирането на масите. „Години по-късно се разбра, че голяма част от тях са били финансово мотивирани с външни инжекции“, посочва той, като подчертава, че у нас може да се повтори подобна динамика.

Основният проблем според него е, че младите хора често не осъзнават, че алгоритмите им показват съдържание, което е близко до очакванията им, а не до обективната истина. Това води до лесна манипулация на общественото мнение, особено при по-младите поколения.

Манипулация чрез тролове и фалшиви профили

Инж. Спасов разказва за съществуването на тролове и ферми от фалшиви профили, които могат да бъдат наети като услуга. „Можете да си купите публикации, които да се появяват под различни имена, и географското им положение няма значение – те могат да бъдат извън страната и пак да влияят на общественото мнение“, обяснява той.

Тези инструменти позволяват на отделни групи или организации да оформят посланията си целенасочено, въздействайки върху специфични аудитории. Последствията са особено видими в изборни кампании, където психологическите атаки се случват в кратък период непосредствено преди вота, а реакцията на институциите често е закъсняла.

Критично мислене като единствена защита

„В социалните мрежи няма кой да ги спре, освен самите платформи или критично мислещи потребители“, казва Спасов. Според него образованието и възпитанието са ключови за предотвратяване на манипулация.

Особено важно е младите да разберат, че социалните мрежи предлагат информация, адаптирана към техните профили и интереси, а не непременно истината. „Пристрастяването към социалните мрежи има и медицинско измерение – води до допаминова толерантност и удовлетвореност от виртуалния, а не от реалния живот“, добавя той.

Спасов подчертава ролята на семейството и образователните институции в изграждането на критично мислене: „Хората трябва да се научат да проверяват информацията, да се информират и да възпитават младите да не приемат всичко за чиста монета.“

Социалните мрежи имат огромен потенциал да мобилизират обществото, но същевременно крият риск от манипулация чрез алгоритми, тролове и фалшиви профили. Единственият ефективен механизъм за защита остава критичното мислене и образованието на младите поколения, които са най-активни и най-уязвими в дигиталната среда.

Инж. Янко Спасов подчертава: „Образовайте се и възпитавайте критично мислене – и у себе си, и у децата.“