Джими Уейлс: „Даренията на хората не са предназначени да субсидират мултимилиардни ИИ продукти“

Wikipedia официално преговаря с големите технологични компании за лицензионни споразумения, подобни на вече подписаното с Google. Причината – нарастващият разход за поддръжка, породен от масовото използване на съдържанието на онлайн енциклопедията за обучение на езикови модели.

Според съоснователя Джими Уейлс, ИИ ботовете, които систематично обхождат целия сайт, генерират огромен ресурсен товар за инфраструктурата на Wikipedia – по-високи разходи за сървъри, RAM и кеширане, които неправомерно се поемат от организацията с нестопанска цел.

Как се стигна до конфликт: свободното съдържание и корпоративното обучение на модели

Докато Wikipedia остава свободна за индивидуална употреба съгласно отворения си лиценз, масовото, автоматизирано и печелившо използване от страна на ИИ компании стои в отделна категория.

Уейлс подчертава, че след сделката с Google през 2022 г. преговори текат и с други големи фирми, включително компании, развиващи модели, сравними по мащаб с OpenAI и Meta.

„Хората даряват, за да поддържат свободното знание – не за да субсидират разработването на мултимилиардни ИИ продукти.“

Даренията покриват разходите за знание – но не и за индустрия, която струва милиарди

Основният източник на приходи на Wikimedia Foundation са малките дарения, правени от милиони читатели по света.

Годишната кампания за набиране на средства започва именно с послание, че Wikipedia е „интернетът, който ни беше обещан – полезен, безплатен и създаден от хора“.

Но докато Уейлс не заявява официална връзка между тазгодишната кампания и нарастващите разходи заради ИИ индустрията, той ясно дава да се разбере:
масовото обучение на ИИ модели върху Wikipedia съдържание вече поставя финансов натиск, който доброволните дарения не са предназначени да поемат.

Възможни мерки: от лицензи до технически ограничения

Уейлс не изключва прилагането на технически бариери, включително инструменти като AI Crawl Control на Cloudflare, които ограничават достъпа на ИИ ботове.

Но това би поставило Wikipedia в идеологическа дилема – как да защитава ресурсите си, без да наруши мисията си за свободен достъп до знание.

Въпреки това натискът върху ИИ компаниите за „справедливо компенсиране“ остава ключов приоритет.

На въпрос дали Wikipedia би потърсила съдебна защита срещу неплатено използване на съдържанието, Уейлс се усмихва:

„Не знам. Мисля, че способността ни да ги засрамим е по-силно оръжие.“

Кой плаща за знанието, което обучава ИИ революцията?

Според Уейлс, ситуацията отваря фундаментален въпрос: трябва ли обществените и нестопанските източници на знание да субсидират комерсиалната ИИ индустрия?

С нарастващия натиск върху инфраструктурата на Wikipedia и очакван експлозивен ръст на ИИ модели през следващите години, напрежението между свободния достъп и комерсиалния интерес вероятно ще се задълбочава.

Поддържане на неутралността в ера на глобални конфликти

Уейлс допълва, че редакторската общност – огромен доброволчески механизъм – продължава да се стреми към неутралност, въпреки политическите и социалните напрежения по света.

Размиването между човешко знание и машинно обучение прави този баланс още по-критичен.