Напоследък много наши потребители ни питат какво се случва с паролите, акаунтите и цифровите активи на хората, когато те починат. Въпросът е логичен и повдига много интересна тема за цифровия и онлайн живота, въпреки че разбираме, че тя е деликатна за чувствителността на някои хора. Ще се опитаме да отговорим възможно най-добре в тази публикация.
Едно нещо ни е ясно: времето ни е ограничено. Така че нека преминем направо към същността и да разрешим двете съмнения, за които най-често ни питат:
1- Криптовалутите могат да бъдат оставени като наследство.
2- Цифровият живот на починалия може да смени собственика си, да бъде блокиран или изтрит.
Както и при материалната собственост, това, което се случва с дигиталните активи, зависи от волята на собственика им и от регулациите, на които са подчинени, както от страна на държавата, така и от услугите, които ги хостват. В хода на тази публикация ще се спрем подробно на различните алтернативи.
Как трябва да постъпите и можете ли да оставите инструкции?
Можете и всъщност ви препоръчваме да го направите. Точно както имаме навика да разпоредим това, което искаме да се случи с нашите материални активи, същото трябва да се направи и за цифровите активи. Така че какво ще се случи с тях зависи от това дали починалият е оставил завещание или цифрово наследство, в което да посочи наследниците си и да изясни какви са желанията му по отношение на неговите онлайн активи и услуги.
Социални мрежи и онлайн услуги
При липса на такова завещание достъпът до акаунтите на починало лице е престъпление, свързано с кражба на самоличност. Предварителното уведомяване за разрешение за достъп или управление на акаунти, в които се съхранява лична информация, е задължително; в противен случай достъпът остава незаконен, независимо дали собственикът е жив или не. Ето защо, освен посочването на наследници, е уместно да се предаде информация за достъпа до такива услуги. Google, Microsoft и Apple, например, предоставят достъп или изтриват акаунти с необходимата документация. Социалните мрежи като Facebook или Instagram по подобен начин позволяват профилите да бъдат превърнати в паметници, а изображенията да бъдат изтрити при поискване.
По отношение на банковите сметки…
Банките разполагат с идентификационните данни за вход на своите клиенти. По принцип паролите не ни трябват, но е необходимо да отидем в банката със смъртния акт и завещанието и, разбира се, да бъдем посочени като наследник в завещанието, за да поемем контрола върху сметките. Този конкретен въпрос е един от най-проблемните. Първо, защото може да има няколко титуляри и дори наследници; не забравяйте, че банките винаги ще се защитят, като се уверят максимално в това кое е правилното лице или лица, преди да предадат каквото и да било.
Какъвто и да е случаят, отново се връщаме към едно и също нещо: можете и трябва да оставите план за действие. Най-добре е да направите опис на цифровите си активи. След като това бъде направено, оставете завещание с възможно най-много подробности. Завещанието или цифровото наследство ви позволява да посочите желаните лица, които да управляват тези активи. Съответните инструкции за прехвърляне на онлайн услуги и активи, като например пароли, трябва да бъдат подробно описани и също могат да бъдат предадени директно на получателя или на изпълнителя. Тази стъпка е особено важна в случай на криптоактиви, тъй като в противен случай паролите биха били изгубени.
Могат ли криптоактивите да бъдат оставени в наследство?
Криптовалутите могат да бъдат оставени в наследство. Възможно е да посочите приятел или роднина като наследник на вашите криптовалути в плана за наследство. И да, те също подлежат на облагане с данък върху наследството.
Предупреждаваме, че криптоактивите, дори и да бъдат дадени на някой друг, са достъпни само ако знаете портфейлите и частните пароли, в които се съхраняват. Тъй като те не са регулирани от нито една банкова институция, няма друг метод за достъп до тях. Въпреки че завещанието може да удостовери някого като законен наследник на такива активи, само паролите в крайна сметка ще дадат достъп до тях. Ето защо препоръчваме и напомняме, че най-простият начин е паролите да се дадат на наследника или на изпълнителя.
Що се отнася до законните удостоверения, има платформи за обмен на криптовалути, които приемат удостоверения като удостоверения за смърт и завещание. Ще стигнем обаче до същия проблем, за който споменахме в предишния параграф: въпреки всички документи, които могат да акредитират някого като наследник, паролите, които защитават криптографските активи, са невъзстановими, ако бъдат изгубени или забравени. Ето защо повтаряме съвета си, че местоположението и паролите на активите трябва да се съобщават лично, в завещанието или на изпълнителя.
В случай че никой не разполага с ключа, криптовалутите ще останат заключени в портфейла(ите), в който(ито) се държат.
Губи ли се биометричният достъп след смъртта на потребителя?
В случая с биометричните методи за достъп отговорът е прост: те се губят след смъртта на собственика. Следователно достъпът до сметките, които те защитават, е за сметка на компанията, собственик на услугата, която съгласно своята политика може да откаже или да даде разрешение при поискване и предоставяне на удостоверения, които счита за подходящи: акт за смърт, завещания…
Може ли един екшън герой или злодей да използва пръста на починал човек, за да отключи мобилния му телефон?
Ако съдбата на света е заложена на карта, Джеймс Бонд не би се поколебал да го направи. Не е нужно да се ровите в морала на екшън героите, за да знаете, че лошите или дори обикновените престъпници биха направили същото, за да отключат телефона. За щастие скенерите от този тип са капацитивни. Това означава, че те се активират чрез електрически импулси от въпросния пръст. Освен това радиовълните не реагират на мъртва тъкан, така че показанията могат да бъдат грешни, ако имате мазол на пръстите си. Така че, не, не можете да използвате безжизнен пръст за отключване на биометричен четец.
Какво облекчение.
