Реферът за ценни метали Qiao, от южнокитайската провинция Гуандун, привлече милиони гледания със своите видеа, показващи химически съдове и процеси на нагряване за извличане на злато от индустриален скрап. Поради визуалната драматичност, зрителите започнаха да вярват, че златото идва от SIM карти, въпреки че те съдържат по-малко от 0.001 грама злато всяка.

За да се извлече 1 грам от SIM карти, би трябвало да се съберат над 1 000 карти, а за 191 грама, както се твърдеше във видеото, са нужни тонoве телекомуникационен скрап.

Социален бум и опасни практики

Популярността на Qiao предизвика:

• Повишено търсене на стари SIM карти, продавани като „материал за злато“.

• Поява на уроци за извличане на злато на цена от около $70, с необходимите инструменти.

В последващо видео Qiao поясни, че процесът често използва aqua regia, силно корозивна киселина, която отделя токсични газове и може да причини тежки изгаряния.

Социалните мрежи като платформа за опасни експерименти

Случаят с Qiao е част от по-широк тренд: вирусни видеа вдъхновяват потребители, особено деца и тийнейджъри, да правят опасни трикове. Примери от САЩ включват:

• Деца, повлияни от TikTok видеа, разрушавали училищни лаптопи, предизвиквайки искри и опасни ситуации.

• Видеа с „технически хакове“, като смяна на цветен дисплей на Apple Car, което събра 1.7 млн. гледания и предизвика притеснения за пътната безопасност.

Какво започва като любопитен или забавен клип, може да се превърне в рецепта за хаос, ако зрителите се опитат да имитират действията, без да разбират рисковете.