CISA, Австралийският център за киберсигурност и NSA публикуваха съвместни насоки, които помагат на организациите да оценят готовността на своите доставчици за преход към постквантова криптография (PQC). Документът предлага конкретни въпроси за използване при обществени поръчки, преглед на договори и оценка на риска по веригата на доставки.

Подготовката за квантовата заплаха започва от доставчиците

Американската агенция за киберсигурност и инфраструктурна сигурност (CISA), Австралийският център за киберсигурност към ASD (ASD’s ACSC) и Агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA) публикуваха съвместното ръководство Post-quantum questions to ask your vendors.

То е предназначено за ръководители по киберсигурност, специалисти по обществени поръчки и управление на доставчици, както и технически екипи.

Развитието на квантовите изчисления създава риск за широко използваната криптография с публичен ключ. Квантов компютър с достатъчно големи възможности – т.нар. криптографски релевантен квантов компютър (CRQC) – би могъл да компрометира алгоритми, на които днес се основават удостоверяването, обменът на ключове и цифровите подписи.

Постквантовата криптография използва алгоритми, предназначени да устоят както на класически, така и на квантови атаки. Агенциите подчертават, че организациите трябва да планират прехода своевременно, преди появата на CRQC.

Това е особено важно за компании, които разчитат на външни доставчици на облачни услуги, управлявани услуги и продукти с вградена криптография. Индустриалните системи за управление и IoT устройствата често имат дълъг жизнен цикъл и трудно се обновяват, което може да наложи продължителна поддръжка или дори подмяна.

Криптографска инвентаризация и зависимости

Първата стъпка е да се установи къде и как доставчикът използва криптография в продуктите и услугите си. Това включва удостоверяване, обмен на ключове, цифрово подписване и защита на данните при пренос и съхранение.

Насоките препоръчват доставчиците да поддържат актуален криптографски списък на компонентите (CBOM). Той разширява традиционния софтуерен списък на компонентите (SBOM), като включва използваните алгоритми, библиотеки, протоколи, параметри и конфигурации.

Инвентаризацията трябва да обхваща както външни, така и вградени компоненти и да показва къде криптографията е внедрена в приложенията, операционните системи, междинния софтуер, хардуера и фърмуера.

Доставчиците трябва да разкриват наличието на криптография, която е твърдо кодирана, фиксирана или обвързана с хардуера. Ако такива компоненти съществуват, следва да посочат засегнатите системи и реалистичен план за отстраняване на ограниченията чрез актуализации, промени във фърмуера или подмяна.

Особено внимание се отделя на хардуерните корени на доверие и механизмите за проверка на автентичността на фърмуера, включително Secure Boot. Те могат да ограничат възможностите за внедряване на постквантови алгоритми, ако криптографските механизми са трудно заменяеми.

Оценка на риска и защита на дългосрочни данни

След инвентаризацията организациите трябва да оценят кои данни и механизми за доверие зависят от традиционната криптография с публичен ключ.

Доставчиците следва да представят карта на потоците от данни, която показва кои протоколи и интерфейси използват традиционни алгоритми за удостоверяване, установяване на ключове или гарантиране на целостта.

Важен фактор е срокът, през който данните трябва да останат поверителни. Информация, която трябва да бъде защитена в продължение на много години, може да бъде изложена на атаки от типа „събери сега, дешифрирай по-късно“ (harvest now, decrypt later). При този сценарий нападателите събират криптирани данни днес с намерението да ги дешифрират в бъдеще, когато разполагат с достатъчно мощен квантов компютър.

Затова доставчиците трябва да посочват какъв срок на съхранение приемат за данните, какви са настройките по подразбиране и как клиентите могат да управляват тези срокове.

Ръководството препоръчва отделна оценка на рисковете за цифровото подписване, криптирането и удостоверяването, тъй като компрометирането им има различни последици и изисква различни срокове и подходи за миграция.

Увеличаването на размерите на ключовете или използването на по-силни традиционни настройки може да осигури ограничено краткосрочно подобрение, но не заменя прехода към PQC.

Приоритети и срокове: готовност преди края на 2030 г.

Агенциите призовават доставчиците да представят конкретни и обвързани с версии срокове за готовност на продуктите и услугите си за PQC.

Постквантовите решения трябва да бъдат достъпни достатъчно рано, за да могат клиентите да проведат тестове, да преминат поетапно към новите алгоритми и да завършат внедряването преди края на 2030 г.

Доставчиците трябва да разкрият кои компоненти ще изискват подмяна на хардуер или преработване на архитектурата, както и ограниченията, които могат да забавят процеса или да повишат разходите.

Насоките разглеждат и хибридните режими, комбиниращи постквантова и традиционна криптография (PQ/T). Те могат да бъдат използвани временно за съвместимост или устойчивост, но не трябва да се превръщат в постоянно решение.

Доставчиците следва да представят план за премахване на хибридните механизми и преминаване към изцяло постквантова криптография.

Приоритетите трябва да се определят според риска, чувствителността на данните, изложеността на системите и сложността на миграцията, а не според размера или приходите на клиента. По този начин организациите с по-висок риск не трябва да бъдат забавяни по търговски или оперативни причини.

Стандартизирани алгоритми и готовност за реална експлоатация

При внедряването на PQC агенциите препоръчват използването на стандартизирани алгоритми и надеждни криптографски библиотеки. Доставчиците трябва да избягват експериментални, собствени или непрозрачни криптографски реализации.

Те трябва да посочат:

• кои постквантови алгоритми ще поддържат и кога ще бъдат достъпни;
• дали реализациите са готови за продукционна употреба;
• как се валидират и поддържат криптографските библиотеки;
• как ще се променят управлението на ключове, сертификатите и жизненият цикъл на криптографските материали;
• как клиентите ще активират PQC и какви са предварителните условия;
• какви проблеми със съвместимостта и производителността могат да възникнат.

Постквантовата функционалност трябва да бъде предоставена като поддържана версия с ясни условия за обслужване и документация, а не само като експериментална или предварителна функция.

Агенциите препоръчват още PQC да бъде включена в основния лиценз, без допълнителни такси или премиум добавки. Според документа платените ограничения върху важни защитни функции могат да забавят внедряването и да създадат неравномерни нива на сигурност.

Управление на промяната и предупредителни сигнали

Преходът към PQC изисква постоянна комуникация между доставчици и клиенти. Доставчиците трябва да уведомяват за криптографски промени чрез официални съобщения за сигурност, предварителни бележки към версии и планове за миграция.

Те следва да предоставят практическа документация за настройване и тестване на PQC, както и ясни срокове за извеждане от употреба на традиционните алгоритми. Плановете трябва да включват предупредителни периоди, срокове за поддръжка, временно използване на хибридни режими и окончателно преминаване към PQC.

Необходимо е също екипите за поддръжка и инженеринг да бъдат обучени, а вътрешното управление на прехода да включва ясно определена отговорност на ръководството, регулярни прегледи и документирани решения.

Как да се разпознаят недостатъчно подготвените доставчици

Агенциите посочват няколко предупредителни сигнала в отговорите на доставчиците:

• липса на видимост върху използваната криптография;
• общи уверения без конкретни доказателства;
• неясни или постоянно отлагани срокове за миграция;
• използване на собствени или непрозрачни криптографски решения;
• представяне на PQC като платена допълнителна функция;
• прекомерно разчитане на компенсиращи мерки вместо на реален преход;
• липса на ясно управление и отговорност.

Тези признаци не означават автоматично, че доставчикът представлява неприемлив риск. Организациите трябва да ги оценяват спрямо чувствителността и срока на съхранение на данните, риска на доставчика и готовността му да предоставя прозрачна информация.

Основният извод на насоките е, че постквантовата готовност трябва да бъде част от управлението на доставчиците, договорите и оценката на риска още сега. Криптографските зависимости могат да се окажат трудно преодолима пречка, ако миграцията започне едва когато новите алгоритми вече са задължителни.