През последните години Европа премина от сравнително сигурна киберзона към една от най-атакуваните среди в света. Промяната настъпи рязко и драматично, като континентът вече се намира в сърцето на глобален киберконфликт.
Доскоро възприемана като защитена от геополитическата дистанция, Европа днес е фронтова линия на дигиталната война между държавни и криминални структури. Войната между Русия и Украйна излезе далеч извън бойното поле, преначертавайки моделите на кибератаки и излагайки критичната инфраструктура на континента на постоянен риск.
Ескалация на киберагресията
През 2025 г. Полша отчита над 300 руски кибератаки дневно – три пъти повече спрямо предходната година. В Норвегия властите потвърдиха, че руски хакери временно са поели контрол над язовир в Бремангер, освобождавайки огромни количества вода, преди да бъдат спрени.
Паралелно, НАТО предупреди за увеличаване на държавно подкрепени атаки срещу европейски и средиземноморски пристанища – сигнал, че транспортната и енергийната инфраструктура навлизат дълбоко във фокуса на агресорите.
Европа вече не е периферна цел, а централен фронт, където устойчивостта е въпрос на оцеляване, а не избор.
Хактивисти и държавно подкрепени групи
Хактивистките колективи играят съществена роля в тази трансформация. От 2022 г. насам една проруска група е поела отговорност за над 6600 атаки, от които 96% са насочени срещу европейски цели – държавни портали, летища, енергийни компании.
През май подобни групи атакуваха местни съвети във Великобритания, блокирайки достъпа до обществени услуги.
В същото време държавно подкрепени звена за шпионаж и саботаж засилиха операциите си срещу държави членки на НАТО. Според западни служби руските и съюзническите разузнавателни единици значително са разширили мащаба на действията си след началото на войната в Украйна.
Резултатът е вълна от пробиви, ransomware инциденти и идеологически мотивирани атаки, при които европейски компании, болници и публични институции се превръщат в легитимни цели.
Европа като гореща точка на киберзаплахите
Според OpenText Cybersecurity Threat Report 2025, нивото на заразяване със злонамерен софтуер в Европа е три до четири пъти по-високо от това в САЩ.
Континентът вече се класифицира сред „по-рисковите“ региони заедно с Южна Америка, Азия, Африка и Близкия изток.
Особено уязвими са малките и средни предприятия, които се превръщат както в „по-лесни входни точки“ към големи вериги, така и в директни жертви на атаки.
Ransomware и новите тактики на изнудване
Атаката на Warlock ransomware срещу Colt Technology Services показа еволюцията на изнудването в Европа.
Хакерите не криптираха данни, а откраднаха и публично изнесоха чувствителна информация, използвайки я като средство за натиск.
Това отразява тенденцията към атаки с ексфилтрация на данни, при които репутационният и регулаторен риск принуждава жертвите да платят.
Почти половината от засегнатите компании са платили откуп през последната година, въпреки че 97% успяват да възстановят данните си. Това разминаване показва натиска върху ръководствата, които се опитват да спасят имиджа и доверието на своите клиенти.
Регулации и устойчивост
Европейският съюз отговаря на тази заплаха с по-строги регулаторни мерки, насочени към киберустойчивост.
Директивата NIS2 разширява изискванията към 18 критични сектора, принуждавайки организациите да преосмислят управлението на риска и отчетността при инциденти.
Регламентът DORA, в сила от януари 2025 г., въвежда строги стандарти за ИКТ-устойчивост във финансовия сектор и при външните му доставчици.
В здравеопазването Европейската комисия вече подготвя център за киберподдръжка и система за ранно предупреждение, които трябва да заработят до 2026 г.
Посланието е ясно: устойчивостта вече не е опция, а задължение.
От превенция към устойчивост
Днешните атаки са по-интелигентни, по-бързи и по-добре координирани.
Организациите трябва да приемат пробивите като неизбежни и да изграждат системи, способни на бързо откриване, изолиране и възстановяване.
Ключът е в практическата подготовка – симулации, обучения и ясни планове за възстановяване след инциденти.
Новата киберреалност на Европа
Европа вече не е наблюдател, а активен участник в глобалната кибервойна.
Хактивисти, държавно подкрепени и престъпни групи се обединяват в атаки с безпрецедентен мащаб.
Пътят напред не минава през илюзията за „перфектна защита“, а през изграждане на истинска киберустойчивост – основата на сигурността в дигиталната епоха.
