Автоматизирани скенери откриват и използват изложени идентификационни данни в публични Docker образи само секунди след публикуването им. Експеримент на изследователи от университета „Стоуни Брук“ показва, че най-бързата регистрирана злоупотреба с тестов AWS ключ е започнала едва 7,86 секунди след качването на образа в Docker Hub.
Над 75 000 изтегляния и 140 000 API заявки
Били Цовалас и Ник Никифоракис са провели четиримесечен експеримент, при който са публикували общо 300 тестови образа – капани (honeypots) – в осем публични регистъра за контейнери.
В тях изследователите са поставили тестови идентификационни данни за AWS, OpenAI и Anthropic, както и фиктивни SSH и бази данни. Целта е била да се проследи колко бързо автоматизирани системи откриват и използват изложените тайни.
Екипът е внедрил механизми за наблюдение, които регистрират кога образите се изграждат, стартират или до тях се отваря командна обвивка. Така изследователите са могли да разграничат различните начини, по които нападателите взаимодействат с публикуваното съдържание.
Резултатите са представени на конференцията ACM Conference on Computer and Communications Security (CCS). Според данните от експеримента тестовите образи са били изтеглени над 75 000 пъти, а поставените AWS ключове са получили повече от 140 000 API заявки от 5000 уникални IP адреса.
Най-бързото използване на AWS ключ е регистрирано 7,86 секунди след публикуването на образа в Docker Hub. Медианното време до първата API заявка е 51,19 секунди, а всички 100 тестови AWS ключа са били използвани в рамките на 15 минути.
Ключовете се използват за проверка и достъп до ресурси
Наблюдаваната активност с AWS ключовете е варирала от първоначална проверка дали те са валидни до изброяване на достъпните облачни ресурси и в някои случаи – реално използване на тези ресурси.
Изложените ключове за OpenAI и Anthropic също са били бързо присвоени. В тези случаи нападателите са използвали тестовите акаунти до изчерпване на наличните им средства.
Почти цялата активност с AWS ключовете е била свързана с Docker Hub. Изследователите са регистрирали злоупотреби и в Harbor – друга платформа, включена в експеримента.
Екипът нарича автоматизираните скенери, които са взаимодействали с тестовите образи, ContainerBots. Това обаче е общо обозначение, а не име на конкретна група. Наблюденията не показват доказателства, че всички скенери са били управлявани от едни и същи оператори.
Тайните се извличат без стартиране на контейнерите
Един от основните изводи на експеримента е, че автоматизираните системи рядко са стартирали самите тестови контейнери. Вместо това те са извличали идентификационните данни чрез статичен анализ на съдържанието.
Това може да стане чрез разопаковане на слоевете на Docker образа или чрез заявки към API на регистъра, които позволяват преглед на файловата система. Така нападателите могат да открият ключове и пароли, без да изпълняват контейнера и без да взаимодействат с приложението по обичайния начин.
„Скенерите, които взаимодействаха с нашите образи, в преобладаващата си част използваха статичен анализ – например разопаковане на слоевете или заявки към API на регистъра за извличане на съдържанието на файловата система, без изобщо да стартират контейнера“, обясняват изследователите.
Подобни изтичания не са нов проблем за Docker Hub. Предишни проверки са откривали хиляди публични образи с пароли, удостоверителни данни и частни ключове. Оттеглянето и подмяната на вече изложени ключове може да изисква значителна координация, особено когато те осигуряват достъп до корпоративни облачни среди.
Изследователите препоръчват проверки преди публикуване
Цовалас и Никифоракис препоръчват Docker Hub да проверява публикуваните образи за тайни и да предупреждава потребителите, когато открие в тях потенциално чувствителни идентификационни данни.
Друга предложена мярка е ограничаване или въвеждане на честотни лимити за достъпа до публичния поток на Docker Hub с новопубликувани и актуализирани образи. Според изследователите това би затруднило инструментите за масово автоматизирано сканиране.
Били Цовалас е съобщил резултатите на Docker още през май, като е предоставил и пълния научен доклад. По думите му компанията е потвърдила получаването на информацията, но не е изпратила последващ отговор.
През август изследователите са провели и по-малък експеримент, за да проверят дали междувременно са въведени защитни механизми. Тестовете не са установили промени.
Резултатите подчертават колко кратко може да бъде времето между случайното публикуване на тайна и първия опит за злоупотреба с нея. Премахването на ключ от публичен образ не е достатъчно, след като той вече е бил достъпен. Необходимо е незабавно оттегляне и подмяна на компрометираните удостоверителни данни, както и проверка за неоторизирано използване на свързаните акаунти и ресурси.









